Определение № 4286 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Кохинор-София“ ЕООД чрез адв. Л. Казанлиев срещу разпореждане № 1891 от 17.01.2025 г. по адм. дело №494/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е върната жалба с вх. № 53-04-834/17.12.2024 г. като процесуално недопустима и съдебното производство е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на разпореждането, поради нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че обжалваното прекратително разпореждане е неправилно, като ангажира доказателства, че жалбата му срещу оспорения пред АССГ ревизионен акт /РА/ е подадена в срок. Иска отмяна на разпореждането и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното пред настоящия съд разпореждане АССГ е върнал като процесуално недопустима жалбата на „Кохинор-София“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22220224000430-091-001 от 04.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1539 от 26.11.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на ревизираното лице /РЛ/ подадена до съда, е извън срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, доколкото същата не е подадена в преклузивния 14 - дневен срок от връчване на решението на директора на дирекция „ОДОП“- гр. София при ЦУ на НАП. Определение е неправилно. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, в която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14 - дневен срок от получаването на решението. Видно от данните по делото ревизионен акт № Р-22220224000430-091-001 от 04.09.2024 г. е връчен на дружеството по електронен път на 12.09.2024 г. и е бил обжалван в законоустановения срок пред директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. С решение № 1539 от 26.11.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП оспореният РА е изцяло потвърден и същото е връчено по електронен път на дружеството на 27.11.2024 г. Следва да се посочи, че първостепенният съд не е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за срочното подаване на жалбата при спазване на разпоредбите на АПК, ДОПК и субсидиарно прилагания ГПК, както и да отстрани в 7-дневен срок констатирани нередовности в жалбата. За първи път с частната жалба са ангажирани доказателства (товарителница от куриерското дружество „Еконт“, ведно с пощенско клеймо, удостоверяващо изпращането на пратката до ЦУ на НАП на 10.12.2024 г. и разписка от 10.12.2024 г. от служител на „Еконт“), от които е видно, че жалбата на „Кохинор-София“ ЕООД срещу процесния РА, потвърден с решението на решаващия орган, е подадена чрез куриер на 10.12.2024 г. Съобразно така представените доказателства се обосновава изводът, че срокът по чл. 156, ал. 1 ДОПК за подаване на жалбата до съда е започнал да тече на 27.11.2024 г. и е изтекъл на 11.12.2024 г. и съответно, същият е бил спазен с предаване на пратката на куриерското дружество. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че частната жалба се явява основателна и обжалваното прекратително разпореждане следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на „Кохинор-София“ ЕООД срещу горецитирания РА, потвърден с решението на решаващия орган. По разноските за настоящото частно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 236 вр. чл.221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,