Определение № 10451 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2026 г.

С обжалваното определение Административен съд – София град е приел, че жалбоподателят не се легитимира като собственик на имот, който да се явява засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ от издадената виза за проектиране. Достигайки до този извод, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Така постановеното определение е правилно.

Според чл. 140, ал. 3, изр. второ ЗУТ визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите - собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти, които имат качеството на заинтересувани лица.

От събраните по делото книжа, както и от представената експертизата /приета като доказателство по делото/ се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица изчерпателно очертан в нормата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ.

С процесната виза за проектиране /и след поправка на допусната ОФГ/ е разрешено изготвянето на инвестиционни проекти за жилищна сграда (ниско застрояване с кота корниз до 10,00м), „М/Г+2+А“, в УПИ VIII -503, 520, кв.255, [жк] по плана на гр. София, ПИ с идентификатор 68134.209.689 по КККР. В графичната част на същата е отбелязано, че разстоянието от сградата която ще се проектира до сградите в съседните УПИ, включително тези през улица, е „съгласно чл. 31, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 и чл. 32, ал. 1 и ал. З от ЗУТ“, а в текстовата част на визата е записано: „да се спазят изискванията на чл.31, ал.1, ал.4 и ал.5 и чл.32, ал.1 и ал.З от ЗУТ“, както и че „визата за проектиране не допуска намалени отстояния към съседни имоти или сгради, включително през улица“. Визата позволява проектирането при посочените в нея условия и параметри. Частният жалбоподател заявява права, по отношение на УПИ V-11,15,538 /V-13б, 13в/ от кв. 255 по обжалвания план и е съседен на УПИ VIII-503, 520 от кв. 255 през улица тупик. Жалбоподателят не попада в нито една от категориите лица изброени в чл. 131, ал. 2 ЗУТ. В частност същият не попада, противно на твърдяното от самия него, в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ тъй като с визата не са допуснати намалени разстояния между разрешената за проектиране сграда и сградата в която, жалбоподателят притежава самостоятелен обект. Както бе посочено по-горе с визата е разрешено проектиране при спазване на чл. 32, ал. 1 и ал. З от ЗУТ, без допускане на намалени разстояния до съседни имоти и сгради включително през улица. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че г-н С. не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и по конкретно, тъй като с визата не се допускат намалени разстояния той не попада в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ.

По изложените съображения правилно жалбата е оставена без разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от оспорването.

В допълнение следва да се отбележи, че за да реши дали е налице унищожаем или нищожен административен акт, съдът следва да е сезиран с допустима жалба. Прогласяването на нищожност предполага наличието на допустима жалба. Когато съдът е сезиран с недопустима жалба, какъвто е настоящия случай по съображенията изложени по-горе, съдът не дължи произнасяне по същество, включително и относно нищожността, тъй като жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК.

Като е достигнал до извода, че частният жалбоподател не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и е прекратил производството по делото, Административен съд – София град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

В полза на ответника НИКМИ АД, с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и при липсата на мотивирано възражение за прекомерност, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в неговия доказан размер – 1 488,- евро.