Определение № 111 от 01.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2596/2016 г.

ВКСI търговско отделение01.03.2017 г.докладчик Людмила Цолова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение №3124/27.09.2016г. по ч.т.д. №1066/16г. по описа на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.5 ап.10 да заплати на Г. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място] [улица] ет.2 ап.6 сумата 200 лв., представляваща разноски за производството пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. С определение №3124/27.09.2016г.,постановено по ч.т.д.№1066/16г. по реда на чл.248 ГПК, Варненски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на П. И. С. и на Г. Д. С. по 200 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от [фирма].В нея са изложени съображения за неправилност, поради несъобразяване на въззивния съд с наведените от жалбоподателите в подкрепа на своевременно направеното от тях възражение за прекомерност доводи. Ответната страна по частната жалба Г. Д. С. я е оспорил като неоснователна и е поискал да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е намерил,че молителите П. И. С. и на Г. Д. С. са доказали направени от тях разноски в частното производство в размер на по 200 лв. всеки от тях,представляващо заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Направеното от противната страна възражение за прекомерност съдът е приел за неоснователно,въпреки констатацията,че и двамата са били защитавани от един и същи адвокат,който е поддържал и при двамата една и съща линия на защита.Обосновал се е с това,че всеки от тях е заплатил претендираната от него сума за разноски и с оглед изхода на спора следва да бъдат репарирани така,както са направени. Определението на В. е правилно. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК всеки от ответниците в производството има право на разноските,направени от него,съобразно изхода на делото. Съгласно чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на частна жалба,респ. на отговор, минималното възнаграждение е 200 лв.В случая П. С. и Г. С. са страни по делото - ответници в частното производство,което е приключило в тяхна полза.Всеки от тях поотделно е упълномощил адвокат и му е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвения от него отговор на частната жалба на [фирма] в размер на 200 лв. Това,че адвокатът е един и същ и как той е организирал защитата на всеки от тях /дали с различни или с идентични доводи/ не би могло да бъде основание да бъде отказано на когото и да е от тях възстановяване на сторените от всеки от тях разноски,които са м предвидения с наредбата минимален размер и не могат да бъдат намалявани под него. Предвид това,определението на Варненски окръжен съд подлежи на потвърждаване. В полза на ответника Г. С. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

4