Определение № 2761 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 856/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 18678/09.09.2026г. на Г. В. К., за възстановяване на сумата от 30 000 лева, преведена по сметка на ВКС, като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 657/11.11.2024г. по в. т.д. № 528/2024г. на Апелативен съд - София, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 261048/02.07.2021г. по т.д.№ 1682/2017г. на СГС, е уважен предявеният като частичен иск на „Дитсманн„ АД против Г. К., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като същата е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти“ ЕООД, да заплати на „Дитсманн“ АД сумата от 30 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.05.2017г.до окончателното изплащане на главницата. Молителят се позовава на правния резултат от касационното обжалване. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 988/27.03.2025г. по ч.т.д. № 611/2025г. на ВКС, ТК, е постановено спиране на изпълнението на невлязло в сила решение № 657/11.11.2024г. по в.т.д. № 1528/2024г. на САС в частта, с която, след частична отмяна на решение № 261048/02.07.2021г. по т.д.№ 1682/2017г. на СГС ,е постановено осъждане на Г. К., да заплати на „Дитсманн“АД, солидарно с ответника „Алексленд Проперти„ЕООД, сума в размер на 30 000 лева, частично предявена претенция от 246 000 лева, на осн. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.05.2017г.. Спирането е постановено срещу внесена от К. парична гаранция, в размер на 30 000 лева - обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводството при ВКС. С решение № 164/25.06.2026г. по настоящото дело е отменено решение № 657/11.11.2024 г. по т.д. № 528/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която Г. В. К. е осъдена, солидарно с „Алексленд Проперти„ ЕООД, да заплати на „Дитсманн„АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 30 000 лева, като вместо това е отхвърлен предявения от „Дитсманн“АД против Г. В. К. иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД. С оглед правния резултат от касационното обжалване на страната, молбата на Г. В. К. по чл. 282, ал. 5 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, за пълната, преведена като парична гаранция сума от 30 000 лева, в съответна равностойност в евро, съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 15 338,76 евро. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение