Решение № 1371 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2018 г.

Решение № 1371 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Митстрой" ЕООД, срещу решение № 1211 от 20.06.2018 г. на Административен съд –Бургас, постановено по адм. д. № 2104/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000216004067-091-001/17.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 113/12.05.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на касатора е начислен данък върху добавената стойност по периоди д. п. м. 06. 2014 г. до м. 05. 2015 г., в общ размер на 117, 608, 31 лв., вкл. главница и лихви. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда и органите по приходите относно наличие на основание за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, както и по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Пойнт стор" ЕООД. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съдът изцяло е възприел фактическата обстановка приета за установена в хода на ревизията. Сочи, че не са налице основания за прилагане на чл. 122 от ДОПК и начисляване на ДДС на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Твърди се, че видно от мотивите на решението на АдмС-Бургас, изцяло преповтарящи изводите на органа по приходи, ревизираното лице не е отразило в счетоводната си отчетност извършени "доставки-бартер" на скална маса/доломити и др. / от "БМ Мобил"ЕООД. С жалбата не се оспорва факта, че между "Митстрой" ООД и "БМ Мобил" ЕООД има сключен договор от 10.01.2014 г. за продажба на строителни материали-"доломити". Твърди се, че през този период ревизираното лице е закупило строителни материали от "Бест мениджмънт" ЕООД по фактура № 161 от 21.01.2014 г. издадена от последното дружество с предмет 30 000 т. едрогабаритни доломити за преработка. Следователно придобитата скална маса, използвана в последствие и реализирана в хода на стопанската дейност на ревизираното лице не е придобита от "БМ БОМИЛ" ЕООД, както неправилно е приел първоинстанционния съд. По изложени подробни съображения се твърди, че неправилно както в хода на ревизията, така и в обжалваното съдебното решение е прието, че е налице бартер на основание чл. 130 от ЗДДС между "Митстрой" ЕООД и "БМ Бомил" ЕООД. Оспорва се и непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "Пойнт СТОР" ЕООД. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да се отмени РА. В с. з. касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Оспорено е решение на АдмС-Бургас. Със същото е прието, че предмет на разглеждане е законосъобразността на РА № Р-02000216004067-091-001 от 17.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Бургас. РА е потвърден с Решение № 113 от 12.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Бургас. Ревизионното производстводство е било повторно, извършено във връзка с Решение № 140 от 09.06.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-Бургас. С последното решение издадения РА № 02000215004766-091-001 от 26.02.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-Бургас е бил отменен и преписката върната за извършване на ревизия. В резултат на новата ревизия е издаден и РА № Р-02000216004067-091-001 от 17.02.2017 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органи по приходите на ТД на НАП-Бургас, предмет на разглеждане от АдмС-Бургас. С Решение № 140 от 09.06.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-Бургас е прието, че неправилно първоначалната ревизията е проведена при наличие на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, без да е конкретизирано, по коя точка на чл. 122 ДОПК е проведена. За да върне преписката за нова ревизия по отношение на констатирания бартер между "Митстрой "ЕООД/касатор в настоящото производство/ и "БМ Мобил"ЕООД, решаващият орган е посочил, че данъчната основа на въпросните услуги е определена неправилно. Не са отчетени, както добитите, преработени и реализирани количества доломити, така и няма данни за налична реализирана фракция към конкретен период. Посочено е, че от ревизираното лице не са изискани документи и данъчната основа е определена без цялостна преценка касаеща икономическата му дейност. Посочено е, че от лицето не са изискани данни, как е осъществявана отчетността на стоково-материални ценности, извършвана ли е инвентаризация при ревизираното лице и какви са наличностите. Наред с това в решение № 140 от 09.06.2016 г. на директора на Д"ОДОП"-Бургас е посочено, че в РА № Р-02000215004766-091-001 от 26.02.2016 г. "вероятно ревизиращият орган е имал предвид наличие на някое от визираните в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства, но това не е изследвано, като правен извод в атакувания РА. Не са изложени конкретни доводи за отклонение от данъчно облагане или начин на установяване на укрити приходи. От констатациите в РА и РД относно извършени към концесионера услуги липсва конкретна обосновка в тази насока и от тях не става ясно в разглеждания случай налице ли са обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и следва ли данъчната основа на доставките да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. " Именно във връзка с цитираното по-горе решение е извършена повторна ревизия, приключила с РА № Р-02000216004067-091-001 от 17.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Бургас. Ревизионния акт е потвърден с решение № 113 от 12.05.2017 г. на директора на ТД на НАП-Бургас. С решение № 1211 от 20.06.2018 г. АдмС-Бургас жалбата на "Митстрой" ЕООД е оставена без уважение. С решението е прието, че видно от констатациите в РД подробно е изследван договора от 10.01.2014 г. между "БМ Мобил" ЕООД /концесионер/ и "Митстрой" ЕООД /ревизираното лице/ за находище "Дядово Мобил", както и договор за предоставяне на концесия от 16.08.2004 г. за добив на подземни богатства-строителни материали-доломити между Министъра на регионалното развитие и благоустройството-концедент и СД "Бомил-ресурси, Калчев и сие"-концесионер. Първоинстанционния съд е приел, че по силата на концесионния договор от 18.06.2004 г., правото на добити подземни богатства –доломити от посоченото по-горе находище принадлежи единствено на "БМ Бомил"ЕООД. Съдът е приел, че съгласно чл. 34, ал. 1 от същия договор на "БМ Бомил"ЕООД е предоставена възможност да сключва договори, с които да възлага от негово име и за негова сметка на подизпълнители да изпълняват негови права или задължения по концесионния договор. Според първоинстанционния съд след като "Митстрой"ЕООД не притежава предоставените му от държавата права на собственост и разпореждане с подземни богатства от находище "Дядово Бомил", нито такива са му преотстъпени от концесионера, посредством договора от 10.01.2014 г., то по силата на последния РЛ се явява изпълнител на възложената му от "БМ Мобил"ЕООД услуга по добив на доломити. Съдът е посочил, че добитите доломити от ревизираното лице са изключителна собственост на концесионера, който ги продава на ревизираното лице. В ревизираните периоди е установено, че "Митстрой" ЕООД е извършвало продажба по заявка на клиенти, като реализира от свое име строителните материали, които е добило за своя сметка от кариерата в с. Дядово. Според първоинстанционния съд разходите по добива, преработка, съхранението, складирането и транспортирането на строителни материали-доломити са отразени в счетоводната отчетност на дружеството. Съдът е приел, че в ревизираните данъчни периоди ревизираното лице не е издавало фактури към "БМ Мобил"ЕООД за добив на скална маса от находище в с. Дядово и не е осчетоводявало приходи от тези услуги, съответно не е начисляван ДДС. Според съда не се спори и че тези разходи са отчетени в счетоводството на дружеството и са намерили отражение в себестойността на продукцията-строителни материали. Отчетено е от първоинстанционния съд, че в ревизираните периоди от "Бест Мениджмънт"ООД към ревизираното лице са документирани доставка на "Камаз" и ДМА по фактури с №№ 00... 184 от 31.05.2014 г. и 1.. 13 от 02.10.2014 г. Прието е, че данъчни документи за продажба на скална маса от "Бест Мениджмънт"ООД към жалбоподателя, без да е посочен номер и дата са отразени от доставчика в дневниците за продажби в по-късен данъчен период, по време на второ ревизионно производство. Съдът е посочил и че за периода 17.06.2014 г. до 21.01.2015 г. към "Бест Мениджмънт ООД от концесионера на находище "Дядово Мобил" ЕООД са издадени и отразени в дневниците за продажби на "БМ Бомил"ЕООД 5 бр. фактури и едно КИ за концесионно възнаграждение и продажба на невзривена скална маса на обща стойност 540 лв. и ДДС 108 лв. След анализ на представените доказателства съдът е приел, че не е доказано през ревизираните периоди ревизираното лице да е получило въпросните "доломити" от "Бест Мениджмънт" ООД. Споделил е изводите на приходната администрация, че безспорно между страните съгласно договора от 10.01.2014 г. "Митстрой"ЕООД е купувач на всички строителни материали-доломити, добити от находище "Дядова мобил", а от друга страна доставчик на услуга-добив и преработка, транспортиране на строителни материали, със съответно задължение за начисляване на ДДС. Според съда в счетоводството на "Митстрой" ЕООД липсват отчетени приходи към "БМ Бомил"ЕООД. Според първоинстанционния съд в хода на ревизията е установено, че счетоводната отчетност препятства проследяване на документооборота и установяване на връзка/надежна одитна следа/между отделните документи и осчетоводените операции за получените стоки и услуги/ и съответно издадените от "Митстрой" ЕООД към клиенти данъчни документи. Съдът е приел, че правилно е определена данъчната основа на всяка от доставките, като същата е равна на себестойността на предоставената от концесионера услуга, съответстваща на направените от дружеството разходи. Така за периода 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г. първоинстанционния съд е приел, че дружеството дължи ДДС в размер на 111389, 82 лв.. Посочено е, че за целта са взети предвид отразените в счетоводните документи, отчетни регистри и СД по ЗДДС, данни за издадени фактури и направените в ревизираните периоди разходи /посочените в оборотните ведомости на жалбоподателя, дебитни обороти на сметки от гр. 60 и гр. 70, сметка 411, 501 Каса, и сметка № 503"Разплащане сметка в левове. / Видно от решението на първоинстанционния съд, игнорирано е твърдението, че ревизираното лице е придобило скална маса от "Бест Мениджмънт"ООД. Съдът е приел, тезата на приходната администрация че скалната маса е придобита от "БМ "Бомил"ЕООД по мотиви подробно изложени в Решение № 113 от 12.05.2017 г. на директора на Д"ОДОП"-Бургас, които съдът изцяло е споделил, без да са изложени съображения в решението. Прието е, че в хода на съдебните заседания не са ангажирани доказателства потвърждаващи тезата на ревизираното лице. В хода на ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури издадени от "Пойнт стар" ЕООД. Предмет по фактурите са транспорт и доставка на строителни материали/силиконова мазилка, варовикови плочи, рязан гнайс, цимент, гипс, гипсова шпакловка, грунд и др. / В хода на ревизията е прието, че жалбоподателя не е представил доказателства за транспорт на стоките, място на товарене и разтоварване, а съдът е приел, че правилни са изводите на приходния орган, че процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Съдът е приел, че по представените фактури от посочения доставчик липсва настъпило реално данъчно събитие. Според съда дори представените доказателства в съдебното производство, а именно представени аналитични оборотни ведомости и разчети с клиенти, според които приходите от процесните фактури са осчетоводени по кредита на сметка 701 и ДДС е начислен, като задължение към бюджета не води до извод за реалност на доставките. По изложени съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Дружеството е осъдено да заплати разноски. Решението е неправилно. По отношение на извършената ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК настоящата касационна инстанция намира следното: За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходи е следвало да установят една от всички предпоставки, а именно: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В конкретния случай органът по приходи се е позовал на наличие на обстоятелството- воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, който извод е възприет и от първоинстанционния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение и данните в РА и РД, именно от данните в счетоводството на РЛ е определена данъчна основа за облагане, която съответства на направените от дружеството разходи, посочени в оборотните ведомости за съответните периоди, дебитни обороти на сметки от група 60 и група 70, сметка 411"Клиенти", 501 Каса. Видно от партидата на дружеството в ТР има публикуван ФО за 2014 г. и 2015 г. Видно от тях през 2014 г. дружеството е отчело приходи от дейност в размер 650 000 лв. От отчета за 2015 г. се проследява, че приходите са в размер на 799 000 лв. Горното сочи, че счетоводните данни на дружеството дават възможност за определяне на данъчните му задължения и не са били налице основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Действително на "Митстрой" ЕООД е било връчено ИПДПОЗЛ № Р-02000216004067-040-003 от 08.11.2016 г. В тази връзка ЗЛ е представило отговор, като е представило част от исканите документи. В хода на ревизията обаче, видно от раздел III на РД не е отразено, водената счетоводна отчетност да не дава възможност за определяне на основата за данъчно облагане. Отново следва да се подчертае, че именно в хода на ревизията е определена данъчна основа за облагане именно на база счетоводните записвания на ревизираното лице. В тази връзка неправилно е решението на първоинстанционния съд, че представената счетоводна отчетност препятства възможността за определяне на данъчната основа за облагане с ДДС. Съдът не е изложил и съображения, как точно е определена данъчната основа за облагане, не е направен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Противно на извода за наличие на липса на счетоводна отчетност съдът изрично е посочил, че данъчната основа е определена на база представени от РЛ документи, което изключва приложението на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, още по-малко води до изводи за определена данъчна основа след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В решението на първонстанционния съд се твърди, че съгласно договор от 10.01.2014 г. "Митстрой"ЕООД от една страна се явява купувач-получава всички строителни материали-доломити добити от находище "Дядова Бомил", а от друга се явява доставчик на услуга-доломи, за което има задължение да начисли ДДС. Ревизирания период е м. 06. 2014 г. -м. 05. 2015 г. В хода на ревизията е представена фактура № 161 от 21.01.2014 г. издадена от "Бест Мениджмънт"ООД, с която ревизираното лице е закупило 30 тона "едрогабаритни доломити за преработка" и че тази стока към началото на ревизирания период, т. е м. 06. 2014 г. е била налична като актив. Това обстоятелство е видно от представената в хода на ревизията справка за отчетната стойност на закупена, преработена и продадена стока от РЛ, за периода 2014 г. -2015 г. /по опис вх. № ИТ-00-12910/01.11.2016 г. на ТД на НАП-Бургас. /през същия период дружеството е закупувало скална маса от "Бест Мениджмънт"ООД. От една страна се твърди, че концесионера не може да предоставя права за придобиване на доломити на трети лица, от друга, че ревизираното лице без обективни данни няма как да ги е придобило в ревизирания период от "БЕСТ Мениджмънт" ООД, поради забрана за преотстъпване на права от концесионера, същевременно не се оспорва че "БЕСТ Мениджмънт" ООД е отразило в по-късен данъчен период фактури към ревизираното лице за продажба на доломити. Следва да се има предвид, че не се оспорва, че ревизираното лице е реализирало продукцията и е начислило ДДС за извършените от него доставки на скална маса. Така веднъж е начислен ДДС при реализиране на продукцията-скална маса и повторно за същите доставки с РА се начислява данък на основание чл. 122 ДОПК. С оглед горното настоящия съдебен състав намира, че изводите в обжалваното решение за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, респективно основание за облагане на ревизираното лице след определена от органа по приходите данъчна основа са неправилни. По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на 4 бр. фактури издадени от "Пойнт стор"ЕООД, с предмет транспорт, и доставка на строителни материали, поради липса на документи отговарящи на изискванията на чл. 114 от ЗДДС решението на а първоинстанционния съд е неправилно. В хода на първоначалната ревизия, заедно с възражението срещу РД са представени копия на всички фактури, разплащателни документи и приемо-предавателни протоколи, по които получател е "Митстрой" ЕООД. Не се оспорва, че стоките са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. Оспорва се възможността същите да са транспортирани, но настоящия съдебен състав намира, че стоките са индивидуализирани в достатъчна степен и са използвани за целите на извършените от ревизираното лице облагаеми доставки. Видно от доказателствата индивидуализиран е предмета на доставките, а представените в хода на ревизията данъчни документи съдържат всички реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, противно на твърдението на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Благовеста Липчева Не споделям мнението на мнозинството от състава за неправилност на първоинстанционното решение и за незаконосъобразност на РА. Намирам за ирелевантни спрямо предмета на настоящия спор подробно обсъдените от докладчика мотиви на Директора на Дирекция "ОДОП", съдържащи се в решението му за отмяната на предходния РА. Не той, а законосъобразността на издадения при повторната ревизия РА е предмет на съдебен контрол и поради това относими са формираните при неговото издаване фактически и правни изводи. Сам по себе си доводът, че щом данъчната основа е определена по данните от счетоводството на ревизираното дружество, то липсва основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, противоречи на единодушната практика на ВАС, че данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 ДОПК, които целят определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава. Именно поради това релевантни са точно данните от счетоводството на дружеството относно последващите доставки и приложената от търговеца спрямо тях надценка, като отчитането на тези последващи стопански операции на продадена скална маса не изключва извода, че поради неосчетоводяването на предходните доставки на услуги воденото от ревизирания счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В този контекст, не споделям аргумента на мнозинството, че след като ревизираният е отчел приходи във ФО за 2014 и 2015 г., то налице е възможност за определянето на данъчните му задължения. Следва да се подчертае, че спорът не е дали са отчетени някакви приходи, а дали са надлежно осчетоводени всички реализирани от дружеството приходи и разходи, формиращи данъчната му основа за облагане. Намирам за напълно неотносима изтъкната в мотивите на мнозинството липса на съдържаща се в раздел III от РД констатация за основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като във всички останали раздели от РД обстойно са обсъдени данните, подкрепящи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за облагане по аналог. След като останалите членове от състава намират, че първоинстанционният съд "не е направил анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК" / те са обсъдени на стр. 13 и 14 от съдебния акт/, то следва да се приеме, че спорът не е изяснен от фактическа страна. Това обаче е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а не за отмяна на РА. Следва да се подчертае, че принципно неприсъща за правораздавателната дейност е възможността самият съд да релевира твърдения или възражения относно определен факт, поради което се разграничавам от констатацията на мнозинството, че "в решението на първоинстанционния съд се твърди, че съгласно договор от 10.01.2014 г.. ". Съдът е компетентен единствено да правораздава въз основа на установените факти и приложимия закон, а твърденията и възраженията на страните дефинират предмета на спора. След като цитираният договор от 10.01.2014 г. е приет като доказателство по делото и подкрепя наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, то неговите клаузи обосновано са съобразени от АС- Бургас. Наред с договора от 10.01.2014 г., правилно е ценен и сключеният на 16.08.2004 г. договор за предоставяне на концесия на подземни богатства – доломити между Република България и СД "Бомил –ресурси, Калчев и сие", съобразно който право на собственост върху придобитите подземни богатства - доломити от това находище придобива единствено "БМ Бомил" ЕООД. Изрично е предвидено, че концесионерът няма право да прехвърля по какъвто и да е начин правата си на трети лица. Визираната клауза, съпоставена с уговореното по договора между концесионера и "Митстрой" ЕООД мотивират извода, че ревизираното дружество е изпълнител по възложената му от "БМ Бомил" ЕООД услуга по добив на доломити в находището. Добитите подземни богатства са изключителна собственост на концесионера, а по силата на договора от 10.01.2014 г. концесионерът ги продава на ревизирания. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая са осъществени две насрещни доставки, по които възнаграждението е определено в услуги и стоки, като всяка от страните се явява едновременно продавач на това, което дава и купувач на това, което получава. В частност, ревизираното дружество като купувач получава всички добити материали от находището, а като доставчик предоставя извършена към концесионера услуга по добив, преработка, складиране и транспортиране на добитата скална маса- доломити. Налице е бартер и тъй като ревизираното дружество не е издало фактури за извършените от него към "БМ Бомил" ЕООД услуги и не е начислило ДДС върху данъчната им основа, то налице са данни, подкрепящи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Несъобразен с писмените обяснения, дадени от управителя на ревизираното дружеството и приложени на л. 123 от първоинстанционното дело, е изводът на мнозинството, че "Митстрой" ЕООД е закупило "едрогабаритни доломити за преработка" от "Бест Мениджмънт" ООД по фактура № 61/21.01.2014 г. Ревизираният период обхваща м. 06. 2014 г. –м. 05. 2015 г. и съгласно представените от "Митстрой" ЕООД справки за закупена, преработена и продадена стока /фракции/, приложени на л. 124 и 125 от делото на АС- Бургас/, към м. 06. 2014 г. заприходената невзривена скална маса възлиза не на 30 тона, а на 30 000 тона, които са изцяло преработени и продадени още през м. 08. 2014 г., когато са заприходени нови 60 000, т. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че закупеното през м. 01. 2014 г. от "Бест Миниджмънт" ООД количество от 30 тона е крайно недостатъчно за да обезпечи осчетоводените от ревизирания наличности на скална маса през ревизирания период и последващите негови продажби. След като ревизираният е изпълнител на възложената му от концесионера услуга по добив на доломити, добитото от кариерата е собственост единствено на концесионера, а според договора последният ги продава на ревизирания срещу услугата по добиването им, то обосновано първоинстанционният съд е приел, че както концесионерът, така и ревизираният е следвало да издадат фактури за осъществения бартер. Тъй като "Митстрой" ЕООД не е фактурирало доставките на извършените от него услуги по добиване на доломити и не е начислил ДДС за тях, то законосъобразно органите по приходите са приели, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и данъчната основа следва да се формира по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Този извод не се променя от изтъкнатото от мнозинството обстоятелство, че в по- късен данъчен период "Бест Мениджмънт" ООД е отразило фактури към ревизирания, тъй като то е ирелевантно за спора предвид времевия обхват на ревизията. Не споделям извода, че с РА повторно се начислява ДДС за едни и същи доставки, тъй като при реализацията на продукцията на скална маса ревизираният е начислил ДДС. С РА е начислен ДДС за извършените услуги към концесионера по добив на скална маса – доломити, а последващите доставки на стоки, които сочи мнозинството, само потвърждават извода, че продадените доломити са придобити от концесионера без от страните да са издадени фактури по бартера. Поради това намирам, че в тази му част РА е законосъобразен и жалбата срещу него правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Същият краен извод следва и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Пойнт Стор" ЕООД. Не споделям мнението на мнозинството, че представените приемо- предавателни протоколи могат да се обвържат с предмета на доставките по спорните фактури, нито, че съдържащите се в тях изявления следват да се кредитират като верни. В представените приемо-предавателни протоколи от 24.04.2015 г. и 27.04.2015 г. е посочено, че се предават "строителни материали по опис", но опис не е представен. Поради това не може да се презумира, че това са стоки от вида и количеството, посочено във фактурите. При неустановеност и на разполагаемостта на доставчика със стоките следва да се приеме, че не е доказано предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. Спорните доставки не са извършени реално, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. В обобщение считам, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изготвил особеното мнение: /Благовеста Липчева/