Определение № 1822 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2025 г.

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 250 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 4687 от 09.03.2026 г. от К. Т. Ц., действащ като едноличен търговец „Д-р К. Ц. – ИППДП“ за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на определение № 159 от 15.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4320/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от него молба с вх. № 22576/04.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 23608/18.12.2025 г., за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение № 5193 от 13.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4320/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о. В горепосочената молба е формулирано искане за поправка на допусната в постановеното по делото определение № 159 от 15.01.2026 г. очевидна фактическа грешка, без да е конкретизира в какво се изразява тя. Направено е и искане за допълване на същото определение по реда на чл. 250 ГПК поради това, че в него са използвани само инициалите на молителя, а не цялото му име, и не е посочен неговия адрес, не са изложени мотиви и липсват съществени части от петитума на жалбата. Молбите по чл. 247 ГПК и 250 ГПК са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. По направеното искане по чл. 247 ГПК, настоящият състав намира следното: По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В настоящия случай, молителят не излага конкретни доводи, в какво се изразява допуснатата от съда очевидна фактическа грешка. Такава не се установява и от извършената от съда служебна проверка на процесното определение. С оглед на това, настоящият състав намира, че не е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 159 от 15.01.2026 г. По направеното искане по чл. 250 ГПК, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Постановеното в настоящото производство определение № 159 от 15.01.2026 г. изчерпва изцяло предмета на молба с вх. № 22576/04.12.2025 г., уточнена с молба с вх. № 23608/18.12.2025 г. С процесното определение са били разгледани и двете направени от молителя искания – за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на постановеното по делото определение № 5193 от 13.11.2025 г., като съдът е изложил своите мотиви защо намира същите за неоснователни. С оглед на това неоснователни са доводите на молителя, че е налице непълнота доколкото са използвани само инициалите му, а не цялото му име, и не е посочен неговия адрес. Наведените от молителя в хипотезата на чл. 250 ГПК оплаквания за липса на мотиви на определение № 159 от 15.01.2026 г., касаят правилността на същото и не могат да обосноват основателност на подадената молба за неговото допълване. По изложените съображения, не са налице основания нито за поправяне на очевидна фактическа грешка, нито за допълване на решаващата воля на съда по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК, поради което молбите с тези правни основания следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение