Определение № 4929 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Т. срещу определение № 835 /23.02.2026 г. по гр.д. № 3749 /2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката Д. И. Т. молба за отмяна на решение № 470 /11.07.2024 г. по гр.д. № 3077 /2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. и е прекратено производството по делото. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното: За да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, молителката се позовава на приемането на нов учебен план от 2025 г., който според нея представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1 от ГПК. Съставът на ВКС е приел, че това обстоятелство не е новооткрито по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а новонастъпило след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Съставът на ВКС е приел, че новооткрито обстоятелство е това, което е съществувало към момента на провеждане на последното публично съдебно заседание по делото и се обхваща от силата на пресъдено нещо, но не е било известно на страната и тя не е могла да го узнае дори при полагане на дължимата грижа за водене на делото. Обстоятелство, което е настъпило след приключване на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо, е новонастъпило и не е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, предл. 1 от ГПК. Съставът на ВКС се е позовал на утвърдената практика на ВС и ВКС в изложения смисъл – на ТР и на определения на ВКС които е посочил. Съставът на ВКС е приел, че следователно молителката само формално се позовава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но соченото от нея обстоятелство не може да се отнесе към това отменително основание, както и към което и да е от останалите по чл.303, ал.1 от ГПК. Съставът на ВКС е приел, че поради приетото от него следва да се приложи т.10 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по тълк. дело № 7 /2014 г. ОСГТК, според което молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 от ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: При проверка на делото настоящият съдебен състав намира, че изводите на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, са обосновани. От съдържанието на подадената от жалбоподателката молба за отмяна и уточнителна молба към нея се установява, че като ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителката сочи приемането на нов учебен план от 2025 г., което според нея е станало в края на месец януари или началото на февруари на същата година. От данните по делото се установява, че съдебното дирене във въззивната инстанция е приключило в открито съдебно заседание на 12.12.2022 г. (л. 33 и сл. от в.гр.д. № 3118 /2022 г. на СГС). Следователно, соченото от молителката (жалбоподателка в настоящото частно производство) обстоятелство не е новооткрито, а нововъзникнало (възникнало след приключване на устните състезания пред въззивния съд). Същото не е обхванато от силата на присъдено нещо на съдебното решение и не може да послужи като основание за неговата отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Изложените доводи за неправилност на касационното решение също не са предвидени като основание за неговата отмяна в производство по чл.303, ал.1 ГПК, поради което не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Поради това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не доказва да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът