Решение № 74 от 19.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 379/2011 г.

Решение № 74 от 19.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 379/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г. /Г./ срещу решение № 230 от 1.11.10 г. по гр. д. № 617/10 г. на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е съобразил прекратяването на отчуждителното действие на последния дворищнорегулационен план по отношение на спорния имот, настъпило по силата на § 8, ал. 1, вр. § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което постановил неправилно решение. Ответниците в производството И. М. З. и А. В. З. оспорват жалбата. Позовават се на нотариалния акт от 2006 г., с който са закупили целия УПИ ХIХ-117661, 11766 в кв. 444 по плана на [населено място], в който нямало посочване на неуредени сметки по регулация. Позовават се и на влязлото в сила решение по спор за собственост за същия имот. С определение № 981 от 24.10.11 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за действието на § 8, ал. 1, вр. § 6 от ПР на ЗУТ. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 235 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 2246/09 г. на Пернишкия районен съд, е признал за установено по отношение на ответника А. Н. Г., че ищците И. М. З. и А. В. З. са собственици на 1/2 ид. част от образуван по регулация общ парцел, сега УПИ ХIХ-11765,11766 от кв. 444 по плана на [населено място] от 1997 г., с площ от 347 кв. м., заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда от 21 кв. м.; осъдил е ответника да предаде на ищците владението върху заетата от него площ от около 170 кв. м. от имота на основание чл. 108 от ЗС, както и да премахне за своя сметка построената ограда, минаваща по границата между двата отделни имота № 11765 и № 11766, включени в общия УПИ. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен искът за установяване правото на собственост на ищците върху другата 1/2 ид. част от УПИ ХIХ-11765,11766. Въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение № 221 от 26.02.96 г. по гр. д. № 1197/96 г. на Пернишкия районен съд, постановено по спор за собственост между праводателите на ищците от една страна и ответника от друга за същия недвижим имот, не е процесуална пречка за разглеждане на настоящия спор, тъй като междувременно е настъпил нов юридически факт - нов регулационен план на [населено място], който има различни предвиждания за имота в сравнение с тези по предходния план. Затова новият иск за собственост е процесуално допустим. По същество е прието, че в установителната си част искът по чл. 108 от ЗС е основателен до размер на 1/2 ид. част от образувания по регулация съсобствен УПИ ХIХ-11765,11766, колкото са правата на ищците като собственици на включения в него имот пл. № 11765. Тези права дават на ищците основанието да владеят целия УПИ, което се препятства от ответника с ограждането на единия от имотите - поземлен имот 11766, затова искът по чл. 108 от ЗС е уважен по отношение на заградения имот. Прието е също, че поставената от ответника ограда по границата между двата съседни имота представлява пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците, затова е уважен и искът по чл. 109 от ЗС за премахване на оградата. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно ТР № 3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение следва да се приложи и при разрешаване на спора по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Установено е по делото, че с влезлия в сила дворищнорегулационен план на [населено място], утвърден със заповед № 1011 от 7.07.1997 г., е образуван съсобствен парцел № ХIХ-11765,11766 от кв. 444. Двата имота, включени в парцела, са собственост съответно на праводателите на ищците /имот пл. № 11765/ и на ответника /имот пл. № 11766/. По предходния план от 1981 г. двата съседни имота са били означени като имот пл. № 172 и имот пл. № 173. За тях е бил отреден парцел VII-173. По силата на отреждането, парцелът е бил собственост само на праводателите на ищците, като собственици на имот пл. № 173. В нотариалния акт, с който те се легитимират - нот. акт № 170, т. ХI, н. д. № 3856/94 г., е посочено, че парцелът е с неуредени сметки за 208 кв. м. - т. е. не е бил заплатен придаденият по регулация имот пл. № 172. При действието на този план се е развил и приключил предходният спор за собственост, с който са отречени правата на А. Н. Г. върху 1/2 ид. част от парцел VII-173. По това дело съдът е обосновал решението си с отчуждителното действие на дворищнорегулационния план спрямо имот пл. № 172. С новия дворищнорегулационен план от 1997 г. е променено отреждането за двата съседни имота и те са станали съставна част на образуван по регулация съсобствен парцел. Планът има отчуждително действие - с влизането му в сила собствениците на отделните имоти стават съсобственици на по 1/2 ид. част от парцела, като съществува задължение за парично изравняване на дяловете, при което собственикът на по-малкия имот заплаща на собственика на по-големия разликата в дяловете. Този дворищнорегулационен план е заварен от ЗУТ. С § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е даден срок за прилагането на плана. В този срок е следвало да се извърши парично изравняване на частите в общия парцел. Данни за такова уреждане на сметки няма. Само от обстоятелството, че в нотариалния акт на ищците не е отразено наличието на неуредени сметки по регулация не следва извод, че тези сметки са уредени. В тежест на ищците е било да установят по един несъмнен начин, че планът от 1997 г. е бил приложен най-късно до изтичане на срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ - т. е. че са били заплатени суми за изравняване на частите в образувания по регулация общ парцел. След като такива безспорни доказателства липсват, следва да се приеме, че по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено по отношение на бившия съсобствен парцел. Съгласно приетото в ТР № 3/28.03.2011 г. по т. гр. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, прекратяването настъпва автоматично - с изтичане на срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. По този начин се възстановява отделната собственост върху двата имота, включени в общия парцел. Този резултат от изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отчетен и при изработването на действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., в която имотът на ответника е заснет с отделен кадастрален номер и има самостоятелен идентификатор - 55871.501.668. С отделен кадастрален номер е заснет и имотът на праводателя на ищците. В случая следва да се отбележи и това, че макар ищците да са закупили през 2006 г. целия УПИ ХIХ-11765,11766 от кв. 444., включващ и имота на ответника, те не са могли да придобият повече права, отколкото са притежавали праводателите им. Сделката е изповядана при действието на дворищнорегулационния план от 1997 г., който първоначално е предвиждал създаване на съсобственост върху парцела / т. е. праводателите на ищците са били собственици само на 1/2 ид. част от парцел ХIХ-11765,11766/, а с отпадането на отчуждителното действие на плана собствеността им се е концентрирала върху притежавания от тях имот пл. № 11765, идентичен с имот пл. № 173 по стария план от 1981 г. Въззивният съд правилно е приел, че спорът по настоящото дело е процесуално допустим, при наличието на нов юридически факт /планът от 1997 г./, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо на предходното съдебно решение. Неправилно обаче не е зачетено действието на § 8, ал. 1, вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и това е довело до погрешния извод, че старият парцел ХIХ-11765,11766 от кв. 444 по плана от 1997 г. се е трансформирал в урегулиран поземлен имот, съсобствен между страните. Оттук погрешно е прието, че като съсобственици на този урегулиран поземлен имот, ищците имат право да искат от ответника да предаде владението на реална част от него, съставляваща бившия имот пл. № 11766, а сега имот кад. № 668 по кадастралната карта, както и да премахне оградата, съществуваща между двата съседни имота. В действителност те нямат никакви права върху имот пл. № 11766, а сега имот кад. № 668 по кадастралната карта; нямат право да искат предаване на владението му, нито пък събаряне на съществуващата ограда. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция - 59 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 8.06.10 г., както и разноските за ВКС - 89 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение по договори за правна защита от 16.11.10 г. и от 10.01.12 г., или общо 1048 лв. Разноските, направени пред районния съд, са присъдени и в тази част първоинстанционното решение не е било отменено от въззивния съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение