Определение № 122 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 534/2019 г.

Производството е по чл.250, във връзка с чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по молба, озаглавена частна касационна жалба, вх.№2001/06.3.2019 г., подадена от Б. Д. Б. от [населено място] с искане съдът да се произнесе по въпроса за отвод на съдиите от Пловдивския апелативен съд. Счита, че Върховния касационен съд не се произнесъл по това искане с определение №64/12.02.2019 г. по настоящото дело. Молителят излага подробни съображения. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа молбата намира, че същата е неоснователна. Въпросът за отвод на съдия/съдии/ е уреден от разпоредбите на чл.чл.22 и 23 ГПК. Посочените правни норми не предвиждат възможност за процесуален инстанционен контрол, нещо което е постановено и от предходния тричленен състав на ВКС, III г.о., по ч.гр.д.№4104/2018 г. Възможността за молителя в настоящото производство е да наведе оплакване относно отказ за отвод, в случай на такъв, при инстанционния контрол по материалноправния спор, по който делото е висящо към настоящия момент пред въззивната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл.250 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,