Определение № 52 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 194/2021 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25158352/03.11.2020 г. на Н. Д. Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 26.06.2020г. по гр.д. № 15791/2019г. В молбата за отмяна се сочи наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към соченото основание за отмяна на влязло в сила решение. Ответникът по молбата Д. С. С., чрез процесуален представител адв.П., оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Внесена е дължимата държавна такса за производството по отмяна. Решението, чиято отмяна се иска, е необжалваемо и е влязло в сила на 26.06.2020г. – датата на неговото обявяване /чл.296, т.1 ГПК/. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от момента, в който - според молителя му е станало известно новото обстоятелство. Приложени са с твърдение, че са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, писмени доказателства, като преценката дали са нови и от значение ли са за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.