Определение № 7 от 17.03.2022 г. на ВКС по д. № 27/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд-Пловдив и Административен съд-Пловдив относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на И. Т. Х. против изричен отказ на началника на ОСЗ-гр. Хисаря, обективиран в писмо № РД-12-02-2500-1/17.11.2020 г. да се издадат заверени преписи от: 1) едногодишен договор за наем, сключен от Н. Т. по отношение на поземлен имот № ***********, с който той легитимира правното си основание за заявяване и стопанисване на имота за стопанската 2019/2020 г.; 2) договор за съвместна обработка (договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване) от 18.10.2010 г., легитимиращ ЗК „20-ти Април“ с.Старосел за ползването и заявяването на поземлени имоти № ************, ************ и ************ по землището на с.Старосел и 3) предоставяне на първичните договори (съглашения), пълномощни или друг тип правни основания, въз основа на които ЗК „20-ти Април“ с.Староселе сключила посочения многогодишен договор, вписан в АВ на 24.06.2011 г. (който е продължила с анекс през септември 2015 г.) за отдаване на земеделски земи по наем със ЗК „Агрокомерс 98“ гр.Хисаря, касаещи поземлени имоти с номера ************, ************, *************, *************, *************, ************ и ************* по землището на с.Старосел. Жалбата е подадена пред Административен съд – Пловдив, който с определение № 168 от 1.02.2021 г. е приел, че същата касае административно правоотношение в обхвата на ЗСПЗЗ и на основание § 19, ал.1 ЗИДАПК (ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. ДВ бр.58 от 2017 г.) подлежи на разглеждане от районния съд, поради което е прекратил образуваното пред него адм. д. №3152/2020 г. и е изпратил делото на Районен съд – Пловдив. С определение № 10647 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 2291/2021 г. Районен съд - Пловдив е приел, че макар обжалваният индивидуален административен акт да разкрива връзка със ЗСПЗЗ, по естеството си е за прилагане на друг нормативен акт – чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с чл. 51, ал. 6 от Наредба № 49/2004 г., приета по ЗКИР, поради което е прекратил производството пред себе си и е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на И. Т. Х. против изричен отказ на началника на ОСЗ-гр. Хисаря, обективиран в писмо № РД-12-02-2500-1/17.11.2020 г. е Административен съд - Пловдив, като съображенията за това са следните: В мотивите към т.2 на Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е разяснено, че при преценка кои спорове подлежат на разглеждане от районен съд на основание § 19 ПЗР ЗИДАПК водещ елемент е законът, по който е издаден индивидуалният административният акт, а не видът на акта. Достатъчно е той да е издаден по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, като е без значение дали е индивидуален административен акт по АПК или индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение по § 2, б.“а“ ДР на ЗА, като административна услуга. Картата на възстановената собственост не се създава въз основа единствено на ЗСПЗЗ и нормативните актове по прилагането му. Тя се създава и въз основа на ЗВСГЗГФ и актовете по прилагането му и обслужва целите и на други закони. Съгласно чл.2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ бр.102/ 2004 г.) въз основа на КВС се изработват карти на лозарски райони по Закона за виното и спиртните напитки, карти на хидромелиоративната инфраструктура по чл.19 от Закона за сдружения за напояване, специализирани карти, схеми и устройствени планове, предвидени в друг закон или нормативен/административен акт и т.н. Поддържането на картата на възстановената собственост от ОСЗ е временно – до одобряването на кадастрална карта и регистри за съответния район, след което дейността по нейното поддържане се прекратява (§ 4 ПЗР на ЗКИР). От изложеното е видно, че картата на възстановената собственост нито е създадена само за имотите по ЗСПЗЗ, нито има други функции, различни от тези на кадастралната карта и регистри. Пред общия съд подлежат на обжалване само актове, издаването на които е предвидено в ЗСПЗЗ. Поддържането на картата на възстановената собственост и издаване на преписи от документи, събирани в процеса по поддържането й, е дейност предвидена в ЗКИР (§ 4, ал.1, т.3 ПЗР на ЗКИР), поради което и жалбите против отказ да се предостави исканата услуга подлежат на разглеждане от административните съдилища. С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България