Определение № 3364 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. Г., с гражданство Украйна и настоящ адрес [адрес] против определение №11427/22.10.2025 г. по адм. дело № 1975/2025 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност във с прилагането на чл. 140, ал.1 АПК и редовността на уведомяването за оспорения административен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение №11427/22.10.2025 г. по адм. дело № 1975/2025 г. Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалба вх. № 13837/25.08.2025 г., подадена от В. Г., с гражданство Украйна и настоящ адрес [адрес] срещу отказ, обективиран в Решение по т.3 в Протокол № НОЩ-26/18.06.2025 г. на работната среща на Междуведомствената работна група за настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ за настаняване по Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България за оставане в страната след 29.06.2025 г., настанен в [адрес] в гр. Варна, [адрес] като лице от рискова група по раздел V от Програмата и е прекратил производството по делото. Съдът е приел просрочие на подадената жалба, изчислявайки сроковете по реда на чл. 140, ал.1 АПК. Определението е правилно. Оспореният отказ е обективиран в позиция №179 от Решение по т.3 в Протокол № НОЩ-26/18.06.2025 г. на работната среща на Междуведомствената работна група за настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ за настаняване по Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, който по своята правна природа представлява съвкупност от индивидуални административни актове. Същият е връчен на засегнатите лица чрез управителя на ПД “Енерго 1“, което е удостоверено с електронно писмо от Г. П. до С. Т. и приложен към същото списък на лицата, които не попадат в рискова група, както и писмо вх. №16974/20.1.2025 г., от управителя на ПД “Енерго 1“, удостоверяващо начина на връчване на 19.06.2025 г. Съгласно чл. 140, ал.1 АПК когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Наличието в случая на посочената хипотеза удължава срока за оспорване до два месеца, т.е. преклузията за упражняване на субективното право на оспорване е настъпила на 19.08.2025 г. Подавайки жалбата си на 25.08.2025 г., В. Г. е пропуснал законовия срок за обжалване на административния акт. Наличието на отрицателна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване детерминира недопустимост на същото и за съда възниква процесуалното задължение да прекрати производството по делото. Действайки по посочения начин, Административен съд – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Развитите от частния жалбоподател доводи по съществото на спора досежно твърдяната незаконосъобразност на оспорения административен акт са неотносими в настоящото производство, което касае стадия „процес относно процеса“. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение