Определение № 8687 от 17.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. К. Л., чрез адв. Узунов, срещу Определение № 3721 от 13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1005/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлено искането й за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-0340-000072/20.07.2025 г., издадена от полицай при ОДМВР-Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Оспорен е изводът на съда, че твърдените от жалбоподателката вреди, които би понесла в резултат на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, не са доказани и са хипотетични. Твърди се, че лицето ще понесе значителни вреди, изразяващи се в невъзможността да се придвижи до Германия, където работи, както и да осъществява ежедневните си лични и служебни ангажименти. Иска се отмяна на определението и спиране предварителното изпълнение на процесната ЗПАМ. Ответникът - полицай при ОДМВР-Пазарджик, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. К. Л. срещу ЗПАМ № 25-0340-000072/20.07.2025 г., издадена от полицай при ОДМВР-Пазарджик, с която спрямо лицето е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – л. а. Опел Зафира, с немска регистрация [регистрация], за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че в подкрепа на твърденията на жалбоподателката за наличието на вероятност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда не са ангажирани категорични доказателства. Съдът е мотивирал извод, че изпълнението на процесната ЗППАМ не би могло да доведе до невъзможност Л. да осъществява възложената й дейност, а синът й да посещава учебно заведение, тъй като са налице и алтернативни методи за придвижване, извън управлението на МПС. Същевременно, противопоставеният с искането интерес в случая не се нуждае от защита в по-голяма степен от охранявания от закона чрез допускането на предварително изпълнение. Определението е неправилно. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед, а подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка /чл. 172, ал. 6 ЗДвП/. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административен акт може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. В разглеждания случай, от приложеното по първоинстанционното дело Удостоверение от 30.07.2025 г., издадено от БД Гастрономи ГмбХ, Кьолн, се установява, че Л. упражнява трудова дейност в дружеството, считано от 01.01.2023 г. Също така, видно от Удостоверение от 31.03.2023 г., издадено от [заличен текст], А. Л. – син на Р. Л., ще посещава училището до 31.07.2026 г. Посочените доказателства, неоспорени от ответника, сочат, че молителката и детето й, пребивават в Германия, където тя упражнява трудова дейност, а синът й посещава училище за [заличен текст], които обстоятелства обуславят извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед ще причини значителни и трудно поправими вреди на адресата й. Фактът, че процесният автомобил е с германска регистрация също сочи, че се ползва от собственичката му в Германия. За същата, с оглед пребиваването в чужда държава, ще е значително трудно да осигурява посещението на детето си в специализираното учебно заведение, да полага необходимите грижи за него и да упражнява трудовата си дейност. Действително, както правилно е съобразил административният съд, автомобилният транспорт не е единствен начин за придвижване в градски условия. В случая обаче, с оглед обстоятелството, че лицето и непълнолетното й дете пребивават в чужда държава, където последното посещава специализирано училище и вероятно не разполагат с помощта на близки и роднини, предварителното отнемане на СРМПС, респ. невъзможността на молителката да ползва автомобила си, сериозно ще затрудни същата да се грижи за детето си и да осигурява ежедневните им нужди. Следователно с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта сериозно се засяга правната сфера на лицето, доколкото се ограничава до голяма степен възможността му да се придвижва и да се грижи за детето си в чужда държава. Ето защо, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице противопоставим правен интерес, съпоставим на обществения интерес, който предварителното изпълнение засяга. По гореизложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ да бъде спряно. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,