Определение № 195 от 07.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 60/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. Н. Б., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Б. К., срещу определение от 01.12.2011 г. по гр. дело №9961/2011 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението и по чл.423, ал.1, т.1 ГПК срещу заповед за изпълнение от 25.01.2010 год. по гр. дело №15488/2009 г. на Софийския районен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в най-благоприятния за жалбоподателката случай, тя e узнала за заповедта за изпълнение на 06.04.2011 г., когато е подала възражение по чл.414 ГПК до Софийския районен съд. Оттогава е започнал да тече и едномесечният срок по чл. 423, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 09.05.2011 г. Ето защо подаденото на 05.07.2011 г. възражение е просрочено. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.