Определение № 562 от 17.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5429/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Г. Д. против въззивно определение № 2099 от 02.08.2013г. по ч. гр. дело № 1583/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 3452/11.07.2013 г. против разпореждане от 02.07.2013 г. по ч. гр. дело № 333/2013 г. на Поморийски районен съд за оставяне на производството по делото без движение и изпълнение на дадени указания. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното определение, че разпореждането на първоинстанционния съд, с което на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса по направено искане за издаване на заповед за изпълнение в определен размер, уточняване размера на претенцията за лихви и внасяне на държавна такса за нея в размер на 2% от посочената, но не по-малко от 25 лв., с представяне на доказателства по делото в изпълнение на указанията, е от категорията неподлежащи на обжалване актове по реда на чл. 274 и сл. ГПК - разпореждането не прегражда хода на производството и не е предвидено изричното му обжалване, поради което не подлежи на въззивен контрол. Определението е правилно. Според чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби, когато определението прегражда по -нататъшното развитие на делото и в случаите изрично посочени в закона. Разпореждането, с което съдът дава указания за отстраняване нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК (правилно въззивният съд е посочил, че поради формалния характер на заповедното производство, съдът не е длъжен да дава указания по редовността на заявлението) не прегражда по-нататашното развитие на делото, докато то не бъде прекратено, нито е предвидена изрично възможност за неговото обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване. Това е дало основание на съда с обжалваното определение да остави частната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима. Определението е постановено при точно прилагане на закона и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.