Определение № 146 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №3013, постановено на 20.11.2013г. от Бургаския окръжен съд подадената от Д. Й. Я. частна жалба, с която се иска отмяна на заповед №2949 от 07.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, постановена по гр.д.№4433 по описа на Районен съд-гр.Б. за 2013г. е оставена без разглеждане като недопустима. Определението е обжалвано от Д. Й. Я. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, касаещи дължимостта на заявеното по реда на чл.410 ГПК вземане на [фирма]”. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Защитата на длъжника срещу издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение се осъществява чрез подаване на възражение, в което същият излага доводите си за недължимост на заявеното вземане и го оспорва. Подаването на възражението препятства влизането на заповедта в сила и възможността за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането. Както правилно е приел въззивният съд, длъжникът не разполага с правото да обжалва издадената заповед за изпълнение, освен в частта й за разноските, именно по причина, че разполага с друг ред за защита. В случая Д. Й. Я. е упражнил правото си да подаде възражение, с оглед на което на [фирма] са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, като всички наведени от Д. Й. Я. доводи за недължимост на вземането следва да бъдат разгледани в исковото производство. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение