Определение № 426 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2714/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.И., срещу определение №3059 от 29.07.2013г. по ч.т.д.№1307/2013г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на разпореждане №26370 от 03.06.2013г. по ч.гр.д.№7758/2013г. на Варненски районен съд е постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на [фирма] срещу [фирма] и е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Касаторът счита, че производството не е по чл.274, ал.3 ГПК и не следва да представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалва разпореждане за незабавно изпълнение, постановено от въззивния съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при преценка за допустимост по чл.274 ГПК, констатира следното: Пред Връховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл.128, ал.1 ЗСВ е образувано произвоство по тълк.д.№4/2013г., предмет на което /т.8/ е процесуалноправният въпрос: „кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното произвоство, подлежат на касационно обжалване”. Поставеният правен въпрос е от значение за допустимостта на касационното производство, за което съдът следи служебно. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.