Определение № 868 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. Д., М. М. Д. и Методи Д. Д., тримата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. К., срещу определение №10586 от 25.06.2012 г. по ч. гр.дело №15831/2011 г. на Софийския градски съд, с което са оставени без уважение възраженията на жалбоподателите срещу заповед за изпълнение на парични задължения в размер на общо 4 750.51 лв. – главница и 1 589.83 лв. – лихви по чл.410 ГПК, издадена на 21.04.2011 г. по ч. гр. дело №5115/2011 г. на Софийския районен съд. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: В. определение е постановено по спор за парични вземания с размер до 5 000 лв. за всяко едно от тях. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по спор с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по спорове с цена до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.