Решение № 10420 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2026 г.

ВАСПърво отделение20.10.2026 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5034 от 29.04.2026 г. по адм. д. № 2828/2025 г. на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА ЕТ“С.Е. С. Б.“, ЕИК 115575716, гр. Асеновград, [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите – Пловдив разноски в размер на 150 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С Решение № 5034 от 29.04.2026 г. по адм. д. № 2828/2025 г., Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отхвърлил жалбата на ЕТ“С.Е.С. Б.“, ЕИК 115575716, гр. Асеновград, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП.

Срещу решението на АС-Пловдив е подадена касационна жалба от ЕТ“С. Е. С. Б.“, представляван от адв. Илиев и адв. Таков. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат съображения, въз основа на които се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА. Представя се писмена защита. Претендират се разноски, съгласно списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез упълномощения гл. юрк. К.Стоянова, взима становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с решение № 12459 от 04.12.2025 г. по адм. д. № 7665/2025 г. по описа на ВАС, първо отделение, е отменил решение № 4280 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 2910/2024 г. на АС-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълнота на мотивите по релевантните за спора въпроси.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил РА № Р-16001623006513-091-001/24.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 494 от 10.12.2024 г. на директора на Дирекция "ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ“С. Е.С. Б.“ са установени задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 11 143, 75 лв. главница и 7 808, 13 лихва; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 8 037, 02 лв. главница и 4 816, 40 лв. лихва; вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 1 492, 22 лв. главница и 1 045, 56 лв. лихва; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2953, 75 лв. главница и 1 770, 11 лв. лихва; вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 673, 24 лв. главница и 471, 72 лв. лихва; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 291, 26 лв. главница и 773, 82 лв. лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 431, 28 лв. главница и 302, 19 лв. лихва; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 807, 04 лв. главница и 483, 64 лв. лихва, Установените задължение са общо в размер на 26 829, 56 лв. главница и 17 471, 57 лв. лихва. Спорните задължения са установени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.

Ревизиращите органи са установили, че Е. – С. Б. е местно физическо лице, действащо и като ЕТ“С.Е.С. Б“. Съгласно подадените годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. ЕТ е декларирал доходи от търговия на дребно, подлежащи на облагане с патентен данък. През ревизираните периоди Е.С. Б. е едноличен собственик на капитала на "С. Е" ЕООД, "С. голд" ЕООД и "С. вижън" ЕООД.

В ревизионното производство приходните органи са приели, че към 01.01.2017 г. РЛ е разполагало с налични парични средства в размер на 5 000 лв., което е възприето като начално салдо на изготвените парични потоци за всеки от проверяваните данъчни периоди. Ревизиращите органи са приели също така, че липсват убедителни данни, че съпругът й (Г. Б.) и синът й (К. Б.) са разполагали с посочените от нея суми, както и, че са й ги предали фактически за разходване от нейна страна. След извършване на съпоставка на получените от ДЗЛ доходи с извършените разходи ревизиращите са установили недостиг за 2017 г. в размер на 114 034, 22 лв., както и превишение на разходваното над полученото в размер на 83 346, 91 лв. за 2018 г. Посочените суми са определени след отчитане на внесените от РЛ парични средства в посочените дружествата, чийто капитал се притежава от нея в еднолична собственост, ведно със заплатените вноски по кредити и лизинг, както и разходи за пътуване в чужбина за процесните данъчни периоди.

Данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК е определена в размер на 114 034, 22 лв. за 2017 г. и 85 422, 24 лв. за 2018 г. и след приспадане на определените осигурителни вноски данъчните органи са формирали основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, обуславящи допълнително установените данъчни задължения в общ размер на 26 829, 56 лв. със съответните прилежащи лихви - 17 471, 57 лв. На основание чл. 124а ДОПК във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органите по приходите са определили и допълнителни задължения за ЗОВ за 2017 г и 2018 г., наред с лихви за забава.

При извършената проверка относно законосъобразността на процесния РА административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивите му във връзка с материалната законосъобразност на акта са изложени на стр. 4-9 от решението и систематизирани за целите на настоящото изложение, се свеждат до следното:

  1. Административен съд - Пловдив е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Единствените доходи на РЛ са от дейността като ЕТ“С.Е.С. Б.“, а съпругът Г. Б. и синът й К. Б. не са имали възможност да предоставят на Е. С. Б. парични средства. Посочил е, че това заключение се подкрепя от вещото лице по приетата по делото ССчЕ, според което съпругът и синът й не са били в състояние да предоставят на задълженото лице към 01.01.2017 г. парични средства в посочените размери.

2.Първоинстанционният съд е констатирал, че отчетените в паричните потоци доходи са съобразени с реално извършените по банков път от лицето преводи по банковите сметки на "С. - Е" ЕООД, "С. голд" ЕООД и "С. вижън" ЕООД, ЕТ“С.Е.С. Б.“, "Тера – 9" ЕООД, Vivre deco S. A., "Болиади" ООД. Възприети са изцяло изводите на ревизиращите органи за приходите на ревизираното лице, като е прието, че не кореспондират твърденията на лицето и с декларираните от него като едноличен търговец приходи от дейността. Данните от представените официални документи – ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015-2017 г. показват, че декларираните приходи за 2017 г. са в размер на 35 368. 00 лв., а разходите – 12 793. 54 лв., съответно за 2016 г. приходите са в размер на 40 020. 00 лв., а разходите – 18 690. 00 лв. Формирано е заключение за липса на възможност ЕТ да предостави на ФЛ сумата в размер на 60 000. 00 лв. за 2017 г., съответно 20 000 лв. за 2018 г. /сборът от представените РКО са общо в размер на 80 000 лв. /, при положение, че не разполага с такива средства. Самото ревизирано лице е декларирало, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. не е получавало други облагаеми доходи.

  1. На следващо място решаващият състав е приел, че правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на лицето, като са дължими задължителни осигурително вноски по силата на възпроизведената в ревизионния акт и решението на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив правна рамка на задължителните осигурителни вноски.

В заключение съдът е обосновал извод, че с оглед констатирания от ревизиращите органи недостиг за 2017 г. в размер на 114 034, 22 лв., както и превишението на разходваното над полученото в размер на 83 346, 91 лв. за 2018 г. в паричния поток на РЛ за ревизираните периоди, обосновано в РА е прието, че се касае за хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Ето защо, законосъобразно е определена данъчната основа за облагането, при отчитане на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

По тези мотиви, с обжалваното решение АС-Пловдив е приел, че РА се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му са съобразени задължителните указания, дадени с решение № 12459 от 04.12.2025 г. по адм. д. № 7665/2025 г. по описа на ВАС, първо отделение, в тяхната цялост.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА в съответните му части при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт.

При постановяване на съдебното решение, след връщане на делото за ново разглеждане, АС-Пловдив правилно е приел, че доходът е определен като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за сумите, с които са извършени вноските по банковата сметка и банковите преводи в полза на ревизираното лице от различни физически и юридически лица и предвид липсата на основание за тези преводи, правилно е прието, че тези суми представляват доход за лицето, поради което подлежат на облагане. Ревизираното лице не е декларирало реализирането на процесните облагаеми доходи към приходната администрация било с годишни данъчни декларации по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ или по друг начин, поради което същите следва да се квалифицират като укрити такива. В този смисъл са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

В случая не са доказани твърденията на ревизираното лице, че за налични 150 000 лева към началото на ревизирания период. Подробно и задълбочено, решаващият съд е обсъдил възможността ревизираното лице да е имало други източници на финансиране, като е анализирал относимите доказателства и основателно е приел, че липсват доказателства за предаване на суми от съпруга и от сина на жалбоподателката. На база на събрани в хода на ревизията доказателства (описани на стр. 7 и 8 от първоинстанционното решение/, АС-Пловдив основателно приели, че нито един от двамата не е разполагал с такива средства, които да дарят на ревизираното лице. Изградена е констатация, че към началото на ревизирания период – 01.01.2017 г. лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на 5 000 лв., като при съпоставка на получените доходи и извършените от него разходи е установен недостиг за 2017 г. в размер на 114 034, 22 лв., както и превишението на разходваното над полученото в размер на 83 346, 91 лв. за 2018 г. На база на това са направени констатации за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, поради което ревизията следва да бъде проведена по особения ред, в това число данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

По отношение на представените в съдебното производство оригинали на разходни касови ордери между ЕТ “С. Е. С. Б.“ и Е. С. Б. за 2017 г. в размер на 60000 лв. и 2018 г. в размер на 20000 лв., както и извлечения от сметки и оборотни ведомости на ЕТ “С. Е. С. Б.“, „С. Е“ ЕООД и ЕТ“Коко – К. Б.“, основателно АС-Пловдив е приел, че същите представляват изолирано доказателство от останалите по делото официални документи. Тези РКО и извлечения от регистри и оборотни ведомости са представени едва в последното съдено заседание, както РЛ не е дало първоначално обяснение относно получаваните от него суми по тези РКО.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалноправните разпоредби на КСО и ЗЗО. В случая на основание чл. 124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2017 и 2018 г. и допълнително установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от трудова дейност като едноличен търговец и едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, и се е осигурявало в качеството си на такова. Същият следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който ревизираното лице е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание чл. 124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за тези две години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. В случая изводът за наличие на прикрит доход от трудова дейност не е изграден на база на предположения, каквито доводи са развити в жалбата, а на база на анализ на конкретни факти и обстоятелства, като констатациите в тази насока не са опровергани от задълженото лице. Не съществува противоречива съдебна практика относно облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, каквото е и лицето в настоящия случай. По отношение на тази категория лица, при провеждане на ревизия по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък по ЗДДФЛ, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.

Изводите на първоинстанционния съд съответстват на практиката на ВАС и приетото Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, издадено във връзка с противоречива съдебна по прилагане на нормите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7, ал. 2 ДОПК и чл. 124а ДОПК (в този смисъл решение № 1919 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2021 г., VIII отделение, решение № 2467 от 8.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4366/2022 г., VIII отделение, решение № 7043 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 360/2023 г., VIII отделение, решение № 12978 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2025 г., I отделение и др.).,

По релевираните в касационната жалба доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, следва да бъде отбелязано, че същите повтарят наведените в писмената защита, представена пред първоинстанционния съд, и са били обсъдени от последния, предвид което не са налице основания за промяна на изводите на съда. На спорните по делото въпроси, които са правилно дефинирани в решението и на възраженията на страните, съдът е дал мотивиран и правилен отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав

С оглед на горепосоченото, по оплакванията в касационната жалба, настоящата инстанция споделя изводите, формирани от страна на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, с настоящото съдебно решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро за касационното производство съобразно чл. 161 ДОПК (в изменената редакция с ДВ, бр. 17/13.02.2026 г.) и Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

22