Решение № 5386 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 9733 от 28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 465/2024 г. Административен съд (АС) - Бургас, VIII-ми състав, е отменил по жалба на „Дриим 2008“ ЕООД Решение с рег. № 32-731062/08.02.2024 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас, с което по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008034900R6/07.05.2021 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 626,28 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 1 377,81 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 036,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Ламбов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Представя се и становище. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – „Дриим 2008“ ЕООД, ЕИК: 200100942, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, Община Созопол, Област Бургас, [улица], представлявано от управителя Д. Г. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение с рег. № 32-731062/08.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1, § 2, § 3 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 102, § 3, чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 21BG001008034900R6/07.05.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 10 356,10 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 626,28 лева и ДДС в размер на 1 377,81 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен „Дриим 2008“ ЕООД. Административен съд - Бургас е приел от фактическа страна, че на 07.05.2021 г. е подадена МД с MRN 21BG001008034900R6, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „употребяван пътнически автомобил, марка: BMW, модел: Х5; тип: Х5; първа регистрация: 01.01.2011 г.; цвят: 0; раб. обем: 3000 куб см; двиг. №: няма данни; шаси №: 5UXZV4C54BL401512 4=TCNU1144420,РС=1“, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 23 90 00; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 3 168.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – TCNU1144420 (кл. 7/10). При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура RA-E21031003/10.03.2021г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист № RA-E21031003/10.03.2021, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, CERTIFICATE DITAM - VEHICLE № 7352813, Морска товарителница № MEDUML072490. За извършения внос са начислени мито в размер на 409,33 лева и ДДС в размер на 900,53 лева, при МС в размер на 4 093,34 лева (преизчислена стойност на 3 168,00 CAD при курс 1,25858 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, вносител, получател на стоката, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 3 168,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 8 015,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; разменената кореспонденция между страните и представените обяснения и писмени доказателства; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и елементите, които се прибавят към нея, както и, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание. Посочено е, че на МД с MRN 21BG001008034900R6, е извършен последващ контрол по реда на „84,ал.1, т.1ЗМ, като са анализирани всички приложени документи към декларацията и представените такива от канадските митнически власти. Прието е, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.84в ЗМ, която изисква издаването на заповед за възлагане на проверка, тъй като в чл.84,ал.2 ЗМ изрично о разписано, че проверката по ал.1,т.2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки се извършва по реда на чл.84а и чл.84м ЗМ. Изведен е извод, че неиздаването на заповед по чл.84в ЗМ не опорочава проведената проверка – последващ контрол и оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност. Според съда определената в митническото решение МС не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреди“ и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. В тази връзка съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи МС по възможно най-точния начин. 4. Предвид липсата на данни за събиране на информация относно приложението на вторични методи по букви от „а“ до „г“, по какъв начин е извършвана проверката и др., незаконосъобразно според съда МО са преценили вторичните методи за неприложими и са преминали към метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване, определяйки МС на внесената стока въз основа на декларираната МС при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В тази връзка според съда МС на внесения автомобил не е определена въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, при използване на разумен способ, а въз основа на изпратените от канадските митнически власти данни за износа на автомобила, които според съда не представляват „налични данни на митническата територия на съюза“ по смисъла на чл. 74, § 3 МК във връзка с чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение, тъй като същите не са налични в националната база данни, а са предоставени от износител в държавата на износа, съответно - същите не се съдържат в ползваната от българските митнически власти информационна система. Според съда информацията, предоставена по линия на международното сътрудничество под формата на извадка от EEI, не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната истинност. Предвид това според съда въпреки че теоретично е отрекъл приложението на първичния метод по чл. 70, § 1 от МК, на практика, приемайки, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, по същество МО е приложил именно този метод. По този начин според съда, данните, получени от канадските митнически власти, са употребени едновременно като източник на възникване на основателни съмнения и като основа за определяне на МС на внесена стока. Освен това е прието, че този подход противоречи и на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съгласно която МС не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности. 5. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорва извода на първоинстанционния съд, че митническият орган незаконосъобразно е отхвърлил приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и че неправилно е приложил резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. Излагат се съображения, че предвид наличието на повреди по автомобила, които не представляват серийни производствени дефекти, няма как бъде извършена съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото стойността за стока с такива характеристики е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Според касационния жалбоподател решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-599/20 г. не третира въпроса кои данни се считат за налични на територията на Съюза, а отговорът на втория преюдициален въпрос по това решение не означавал, че данни, получени по линия на международното сътрудничество с трети страни, не могат да служат като налични данни на територията на Съюза. Аргументира теза, че изводът на съда за необходимост при прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС да се издирва информация за сходни стоки в другите държави - членки на ЕС е в противоречие с материалния закон, тъй като поставя невъзможен за изпълнение стандарт за прилагане на вторичните методи. Изразява убеждение, че подобно становище се подкрепя от установеното в решението по дело С-599/20 г. на СЕС. По аргумент от противното следвало да е възможно и отхвърлянето на приложението на някой от вторичните методи при липса на такава информация в националната база данни. Изложени са конкретни доводи относно липса на нарушаване на забраните в чл. 144, § 2, б. „б“, б. „в” и б. „д” от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при определяне на МС по реда на чл. 74, § 3 МКС, равняваща се на декларираната при износа от Канада стойност на стоката. Касационният жалбоподател посочва още, че не било възможно да се извърши експертна оценка на автомобила, тъй като същият бил вдигнат към датата на МД, а вносителят не предоставил изисканата информация за техническото състояние на превозното средство към датата на допускане за свободно обращение, нито пък е отразил счетоводно разходите за ремонт на автомобила. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, същите са възприети и възпроизведени правилно в първоинстанционното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервни метод по чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., който е приложим след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл.74,§2 от същия регламент. Решаващият съд е приел, че изложените мотиви в митническия акт, с които вторичните методи по §2 са отхвърлени като неприложими, са общи и съдържат недоказани констатации. Мотивите в тази насока подробно са изложени на л. 283 и 284 от първоинстанционното дело /решението няма собствена на страниците, към които да бъде правено препращане/. На база на това е изграден извод, че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. На отделен ред на л.285 – 286 от делото са изложени мотиви защо съдът не споделя изводите на митническия орган, че данните предоставени от канадските митнически власти относно износната митническа стойност на автомобила представляват „налични данни от митническата територия на съюза“ по смисъла на чл.74,§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. В заключение е направен генерален извод, че неприемането на декларираната договорна стойност на процесната стока и определянето на нова такава единствено въз основа на предоставена информация от митническата система на трета страна съставляват нарушение на закона, което обосновава отмяната на издадения митнически акт. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С нарочно определение от 10.06.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в административното съдебно производство съгласно чл. 144 от АПК, до приключване на производството по дело Т – 296/2025 на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура RA-E21031003/10.03.2021 г., а също и отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката – обстоятелство, неизключващо възможността за направено доплащане на процесния автомобил. Предвид даденото тълкуване на закона в т.1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз следва да бъде прието, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. При даденото тълкуване на закона в т.2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от „ДРИИМ 2008“ ЕООД митническа декларация, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд - Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Дриим 2008“ ЕООД срещу Решение с рег. № 32-731062/08.02.2024 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което по митническа декларация MRN 21BG001008034900R6/07.05.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова МС в размер на 10 356,10 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва – за мито в размер на 626,28 лева и данък добавена стойност в размер на 1 377,81 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество - „Дриим 2008“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 125,78 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,