Определение № 9922 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Н. П. срещу определение № 5508 от 21.05.2025 г. по адм. дело № 837/2025 г. на Административен съд – Варна. С обжалваното определение АС – Варна е отхвърлил жалбата на В. П. срещу отказ на директора на Областна дирекция на МВР – Варна за възобновяване на административното производството по заявление УРИ № 36500044022/07.08.2023 г. за назначаването му на държавна служба, обективиран в писмо УРИ № 365000-17261/11.03.2025 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че заповедта за спиране на административното производство не му е връчена редовно и съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е имал възможност да я оспори. Счита, че съдът е достигнал до погрешен извод, че не са налице нови обстоятелства, които представляват основание за възобновяване на административното производство и неправилно е потвърдил отказа на административния орган да възобнови същото. По тези съображения, изложени подробно в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и се реши спорът по същество като се уважи първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по частната жалба – директорът на ОД на МВР – Варна, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, намира, че същата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: В. П. е участвал в конкурс, обявен със заповед № 21К-2432/15.03.2023 г. на главния секретар на МВР за заемане на младши изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор„ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ при ОД на МВР – Варна и е класиран за назначаване на конкурсната длъжност. След приключване на конкурсната процедура жалбоподателят е подал заявление за назначаване УРИ № 365000-44022/07.08.2023 г., като приложил необходимите документи. По повод постъпили от жалбоподателя запитвания защо не се назначава на конкурсната длъжност, с писмо УРИ № 365000-6903/31.01.2024 г., получено от П. на 02.02.2024 г., е уведомен, че производството по назначаването му е спряно поради установени за него данни за разкрити престъпни обстоятелства, във връзка с които е образувано ДП № 2216/2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна. С писмото е уведомен също, че е издадена заповед с рег. № 365з-7714/17.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Варна за спиране на производството по назначаване на В. П. до приключване на наказателно производство по ДП № 2216/2023 г. Към писмото е приложено писмо рег. № 365000-58373/23.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Варна, в което са изложени визираните обстоятелства, предадено е съдържанието на заповедта за спиране и съдържа указание, че заповедта може да се обжалва по реда на глава Десета, раздел IV от АПК. В акта с УРИ № 365000-6903/31.01.2024 г. е посочено, че е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК за спиране на административното производство, разпоредено със заповед рег. № 365з-7714/17.10.2023 г., като към момента на издаването му досъдебното производство не е приключило и следователно продължава да е налице валидно основание за спиране. Съдът подробно е обсъдил данните по административната преписка и правилно е приел, че е сезиран с жалба срещу отказ на директора на ОД на МВР – Варна да възобнови спряното административно производство по реда и на основание чл. 55, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът неправилно е приел, че заповедта за спиране на административното производство е надлежно връчена и съответно е влязла в сила. От обстоятелствената част на жалба, с която е сезиран административният съд, е видно, че предмет на спора е отказ с УРИ № 365000-17261 от 11.03.2025 г. Жалбоподателят е посочил, че е уведомен официално от ОД на МВР – Варна с писмо от 31.01.2024 г. и тогава му е връчена заповед № 365з-7714/17.10.2023 г. за спиране на производството за запознаване с нея. На 06.02.2025 г. е подал жалба с УРИ № 365000-9206/06.02.2025 г. до директора на ОД на МВР – Варна с искане да бъде възобновено административното производство. С жалбата до съда е формулирано искане за отмята на отказа с УРИ № 365000-17261 от 11.03.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна да бъде възобновено административното производство. При тези фактически обстоятелства съдът коректно е приел, че заповед № 365з-7714/17.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Варна е съобщена надлежно на оспорващия на 02.02.2024 г., той не я обжалвал пред съда в указания законов срок и съответно е влязла в сила. Определил е точно предмета на спора - отказът с УРИ № 365000-17261/11.03.2025 г. на административния орган да възобнови спряното административно производство по назначаване на жалбоподателя на конкурсната длъжност. Правилно съдът е приел, че при решаване на въпроса за възобновяване на производството по чл. 55, ал. 1 АПК следва да се преценява настъпили ли са нови обстоятелства от значение за спора, които обуславят отпадне на основанието за спиране на административното производство. Съдът е достигнал до извод, че в случая административният орган законосъобразно е приел, че след като наказателното производство по ДП № 2216/2023 г., водено за престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, не е приключило, предпоставката за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК не е отпаднала и не е изпълнено условието на чл. 55, ал. 1 АПК. Съдът обосновано е приел, че не са отпаднали фактическите и правни основанията за спиране на административното производство и правилно е потвърдил отказа по искането за възобновяване на същото. Доводите във връзка с проведените процесуални действия в наказателното производство, респ. за отсъствие на такива, не са относими към преценката отпаднало ли е основанието за спиране на административното производство и правилно не са кредитирани от съда. Предвид изложеното, обжалваното определени е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,