Решение № 804 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2025 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба от К. М. Х., чрез пълномощник и родител М. Т. Х., с искане за тълкуване на Решение №11751/19.11.2025г. на ВАС, постановено по адм. дело № 6948/2025г. В искането са въведени твърдения за несъответствие на мотивите със стандартите за мотивиране на съдебните актове, несъответствие на мотивите на съдебното решение с установените факти по делото и неяснота на приложимия материален закон. По същество се иска отговор на въпроса въз основа на кои юридически факти съдът приема, че са били изчерпани механизмите за въздействие спрямо ученика К. М. Х., което да обуславя наложената санкция „забележка“. В тази връзка иска от съдът да тълкува текстове от Наредбата за приобщаващо образование, а от там и наличие или липса на съществени процесуални нарушения, допуснати в административното производство. Ответникът - ОУ [наименование] гр. Варна, чрез адв. А. Димитрова намира молбата за неоснователна предвид ясно изразената воля на съда. Настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение намира молбата за тълкуване за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, текст който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая изброените условия не са изпълнени. Върховният административен съд с Решение № 11751/19.11.2025г. постановено по адм. дело № 6948/2025г. е оставил в сила Решение № 3644/01.04.2025г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 3046/2024г. С последното е изменена Заповед № РД-09-599/03.12.2024г. на директора на ОУ [наименование], в частта в която е определен началният момент на срока на санкция „забележка“ на ученика от [номер] клас К. М. Х., като обжалваната заповед е оставена в сила в останалата част. Решението на Върховния административен съд е подписано с особено мнение от съдия – докладчика. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение /ТР № 1/2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Поради това тяхната липса, неяснота или несъответствие с установената фактическа обстановка не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. По същество изложените оплаквания в молбата за тълкуване се свеждат до допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъдени от касационната инстанция и искане за тълкуване, респ. указание за прилагане на подзаконов нормативен акт. Казано по-горе бе, че постановеното от съда решение подлежи на тълкуване само ако е неясно, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. Нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която би могла да породи спорове по изпълнението му. Наличието на „особено мнение“, обективирано в решението, чието тълкуване се иска, не обуславя необходимост от неговото тълкуване. Не е допустимо по реда на чл. 251 ГПК да се иска съдът да измени своето решение по оплаквания за неговата неправилност, каквито по същество се съдържат в молбата за тълкуване. В рамките на производството по чл. 251, ал. 1 ГПК, приложим във вр с чл. 144 АПК, съдът има правомощието единствено да тълкува решението си, ако то е неясно, но не и да изменя волята си, изразена с него, а още по-малко - сам да го отменя. Наличието на вписано „особено мнение“ или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. От друга страна съдът тълкува изразената си воля само въз основа на установените и приети факти и обстоятелства, а не въз основа на нови такива или преразглеждането и нова оценката на приетите вече обстоятелства. Последното е недопустимо и доколкото след постановяването на окончателният съдебен акт правораздавателната власт на съда по конкретното дело е изчерпана (забрана за пререшаване на случая чл. 246 ГПК). Предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението. Изложените от молителя твърдения за неяснота на практика представляват желание, съдът да мотивира отново акта си и да отговори на конкретни възражения представляващи доводи за неправилност, съответно да достигне до други крайни изводи. Такива правомощия съдът няма. С постановяването на съдебния акт съдът е упражнил правосъдната си власт. По изложените съображения искането за тълкуване на влязлото в сила Решение № 11751 от 19.11.2025г., постановено от Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 6948/2055 г., е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение