Определение № 169 от 19.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 132/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Р. Р. от гр. Ш. срещу определение от 19.01.2009 г. по в. ч. гр. д. № 809/2008 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Шуменски районен съд определение от 02.12.2008 г. по гр. д. № 2891/2008 г. за прекратяване на производството по същото дело по отношение иска за обявяване нищожността на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2983/2003 г. на Шуменски районен съд и за прекратяване на производството по изп. д. № 2* на Частен съдебен изпълнител Д. З., рег. № 876. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, като допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответникът - “Т” ЕАД, гр. Ш. не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесният изпълнителен лист, за който ищцата твърди, че е нищожен и въз основа на който е образуваното изпълнително дело, е издаден за сумата 397 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното по него въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение