Определение № 1363 от 18.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 938/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца И. В. Й., представляван от адв.П. К., против определение № 106/19.03.2025г. по в.т.д. № 565/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1, вр. чл.78, ал.5 ГПК, с която се иска изменение на решение № 7/08.01.2025г. по в.т.д. № 565/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника по делото ЗД „Бул Инс“ АД от 3720 лева за въззивното производство.. В жалбата са изложени съображения, че присъдените в полза на ответника разноски за авдокатски хонорар са неправилно изчислени, тъй като не са съобразени с разпоредбите на НМРАВ и приетото от СЕС. Съдът не бил съобразил, че въззивното производство е образувано по жалба и на двете насрещни страни, като и двете жалби са оставени без уважение, поради което за по жалбата на ответника разноски не се дължат за държавна такса. Твърди се, че застрахователят е претендирал заплащане на адвокатски възнаграждения в размер на 2160 лева и 3720 лева, като се поддържа, че не е конкретизирал коя адвокатски хонорар за какво е – дали е за подаване на въззивната жалба или за подаване на отговор на въззивната жалба на насрещната страна или за процесуално представителство. Според жалбоподателя, присъденият адвокатски хонорар е завишен, тъй като съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, следва да е 3660 лева с вкл. ДДС, като не е съобразено направеното възражение на ищеца по чл.78, ал.5 ЗЗД., като е налице позоваване на решение на СЕС от 25.01.2024г., въз основа на което се извежда, че може да бъде определен размер на възнаграждението и под минимално установения в цитираната наредба, когато представителството не е в пълен обем и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Налице е и позоваване на практика на ВКС - определение № 339/02.06.2014г. по ч.т.д.№ 1538/2014г. на ВКС, определение № 34/17.01.2014г. по ч.гр.д.№ 6312/2013г. на 1-во г.о. на ВКС, определение № 461/01.07.2013г. по ч.т.д.№ 1701/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 25/04.03.2009г. по т.д.№ 638/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС и определение № 66/15.02.2012г. по гр.д.№ 771/2011г. на 1-во г.о. на ВКС. На следващо място, се излагат доводи, че присъждането в полза на застрахователя разноски в размер на 3720 лева са накърнени финансовите интереси на ищеца, тъй като той е претендирал обезщетение за репариране на неимуществените вреди, което „има по-голямо значение от имуществените“. Иска се отмяна на атакуваното определение чрез намаляване на присъдените разноски за въззивното производство в полза на ответника. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, предвид трудността и характера на делото и извършените процесуални действия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е неоснователна. В.т.д. № 565/2024г. на Апелативен съд – Пловдив е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Й. против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът му против застрахователното дружество за присъждане на обезщетение на причинени неимуществени вреди за разликата над присъдените 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, частичен иск от 100 000 лева. Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез адв.С. М.. Чрез адв.М. е депозирана и въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД против първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за причинени на Й. неимуществените вреди за сумата над 35 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева. Постъпила е и частна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД против постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 798/17.09.2024г. по т.д. № 348/2023г. на ОС-Стара Загора, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като разноските за адвокатско възнаграждение, които Й. е осъден да заплати на застрахователното дружество, са намалени от 3444 лева на 2869,88 лева. Във въззивното производство е проведено едно о.с.з. на 11.12.2024г. с участието на адв.С. М. в качеството му на процесуален представител на ответника по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Не са събирани нови доказателства. В първоинстанционното производство са приети медицинска експертиза, съдебно- психологична експертиза и е разпитан свидетел. С решение № 7/08.01.2025г. по в.т.д. № 565/2024г. на Апелативен съд – Пловдив са оставени без уважение жалбите и на двете страни, както и частната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. С въззивното решение ищецът И. В. Й. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата 3720 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция, „съобразно уважената и отхвърлената част от жалбите“. С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за присъдените в полза на застрахователя разноски от 3720 лева за въззивното производство, като е посочил, че те са дължими за осъществената защита по жалбата на ищеца, която е отхвърлена. Посочено, че съдът е взел предвид, че в производството пред него са разгледани две въззивни и една частна жалба, като по всички е взето конкретно и подробно становище от представителя на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, който се е явил и в съдебно заседание на 11.01.2024г.Съобразено е, че посоченото в списъка по чл.80 ГПК възнаграждение е внесено и за това по делото са представени платежни документи. Настоящият състав на ВКС констатира, че към молбата на застрахователя във въззивното производство, с която е представен списък по чл.80 ГПК за разноските, са представени два договора за правна защита и съдействие № 6439 и № 6440, първият с предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по конкретното въззивно дело „по иска за въззивно обжалване от ЗД „БУЛ ИНС“ АД“ при договорено възнаграждение от 2160 лева с ДДС, платено изцяло авансово в брой, и вторият с предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по конкретното въззивно дело „по иска за въззивно обжалване от И. Й.“ при договорено възнаграждение от 3720 лева с ДДС, платено изцяло авансово в брой. В списъка по чл.80 ГПК освен тези възнаграждения са посочени като разноски и внесените от застрахователя държавни такси - 300 лева по въззивната му жалба и 15 лева – по частната му въззивна жалба. С оглед така установените факти, е видно, че апелативният съд, който е оставил без уважение жалбите на насрещните страни и частната жалба на ответника, не е присъдил на последния за въззивното производство разноски за заплатени държавни такси по въззивната му жалба и въззивна частна жалба, нито е присъдил адвокатско възнаграждение за изготвянето им или за представителство по тях. С въззивното решение е присъден в полза на застрахователя единствено заплатения от него адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по жалбата на ищеца и за представителство по нея. По въпроса „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“ е образувано тълкувателно дело № 3/2025г. на ОСГТК на ВКС (въпрос № 2). С оглед на това производството по настоящото дело следва да бъде спряно, на основание чл.292 ГПК, до приключване на производството по цитираното тълкувателно дело, тъй като отговорът на въпроса по него е от значение за изхода на спора по настоящото дело. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК