Определение № 11780 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" представлявана от председателя на управителния съвет чрез юрк. Д. Иванова против определение № 3669 от 26.03.2024 г. постановено по адм. дело № 2902/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и за разглеждане на подадената частна жалба по същество. Ответникът „Габи Транс-2004“ ЕООД в писмен отговор подаден чрез адв. Лалова изразява становище за недопустимост, а алтернативно за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. По делото е подадена и частна жалба от „Габи Транс-2004“ ЕООД срещу определение № 5983/15.05.2024 год. постановено по адм. дело № 2902/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на определение № 3669 от 26.03.2024 г. постановено по адм. дело № 2902/2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прави искане съдът да измени определението в частта на разноските като присъди на „Габи Транс-2004“ ЕООД разноски в размер на 600 лева за осъществена адвокатска защита. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема частната жалба подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 110 от 11.01.2024 год. постановено по КАНД № 18/2024 год. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. образувано по преюдициално запитване отправено с определение №113/31.01.2023 год. по КАНД №997/2022 год. по описа на Административен съд Хасково. За да постанови този резултат и да прекрати производството по делото тричленният състав приема, че частната жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която предвижда изключение от правилото за обжалваемост на преграждащите актове по чл. 229, ал. 1 от АПК, каквото е определението за спиране. Излага съображения, че доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната за инстанционен контрол обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Приема, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, а съдебният състав, пред който са поставени правните въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече го е отправил. В производството пред тричленния състав ответникът по частната жалба „Габи Транс-2004“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски по делото. Съдът е приел, че с определението не се разрешава спора по същество, поради което по искането за разноски за производството пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционния съд при произнасяне по съществото на спора. Определение № 3669 от 26.03.2024 г. постановено по адм. дело № 2902/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е правилно. От данните по делото се установява, че пред Административен съд Русе като касационна инстанция се обжалва решение № 704/26.10.2023 год. постановено по АНД № 938/2023 г. по описа на Районен съд Русе, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба № 8504513480 на МРРБ Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с който на „Габи Транс-2004“ ЕООД на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева и МРРБ Агенция „Пътна инфраструктура“ София е осъдено за заплати разноски на дружеството. Касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК като съставът на Административен съд Русе е изложил мотиви, че служебно му е известно направеното преюдициално запитване от Административен съд Хасково и образуваното дело С-61/2023 год. на СЕС със следния въпрос: "Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/2/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на опредени инфраструктури трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в този член изискване съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". Съдът е приел, че отговорът на този въпрос има решаващо значение и за разрешаването на спора по КАНД № 18/2024 год. С оглед необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на ЕС производството по КАНД № 18/2024 год. е спряно до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Определението за спиране безспорно е преграждащо производството, поради което подлежи на обжалване с частна жалба. В случая обаче от тричленният състав на Върховния административен съд правилно е преценено, че е приложима разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която изрично предвижда изключение от това правило. Според цитираната разпоредба определението на съда, с което делото се спира поради отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване. Текстът не конкретизира дали изключването на инстанционен контрол касае само хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС) или обхваща и случаите, при които вече има отправено преюдициално запитване от друг съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка от значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, то правилно в обжалваното определение е прието, че забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Настоящият състав споделя извода, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Затова и определението, с което е извършена преценка, че произнасянето му е пряко обусловено от отговора по вече заявен преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране в обсъжданата хипотеза се извежда от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Според правилото на чл. 629, ал. 3 от ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В решението по делото "Cilfit" (дело С-283/81) СЕС посочва, че националният съд, който е последна инстанция, не е обвързан от задължението да отправи преюдициално запитване, когато: - поставеният въпрос не е релевантен; - въпросът вече е бил разгледан/интерпретиран от СЕС; - повдигнатият въпрос е материално идентичен с въпроса, който вече е бил обект на преюдициално запитване по идентичен случай; - значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Дали в конкретната хипотеза са изпълнени посочените критерии и дали националният съд ще отправи преюдициално питане, е единствено в преценката на този съд. В този аспект интерпретацията на релевантните за спора факти може да налага преюдициалното питане да се отправи на всеки етап от развитието на казуса пред съда. Преценката дали преюдициалното питане е от значение за правилното разрешаване на спора се извършва от решаващия съд и с оглед критериите, въведени в решенето по делото "Cilfit", поради което не може да бъде предмет на контрол от националната горестояща инстанция, тъй като с питането е сезиран единствено СЕС и решението му ще има ефект за юрисдикциите на останалите държави членки. Приложимите национални процесуални норми следва да са съответни на принципите на правото на ЕС – еквивалентност и ефективност. Според принципа на ефективност националните процесуални правила не бива да са такива, че тяхното съблюдаване да прави невъзможно упражняването на правата на ЕС. Още повече, че въпросът, който вече е отправен от съответната държава до СЕС в процедурата по чл. 267 от ДФЕС може да възникне не само пред съдилищата на съответната държава членка, но и пред юрисдикциите на други държави. Затова СЕС не решава сам за себе си, когато постановява решенето си в процедурата по чл. 267 от ДФЕС. Същото е необходимо на националния съд, за да може той да разреши повдигнатия пред него правен спор. Според нормативно установеното съдържание на преюдициалното запитване посочено в чл. 94 от Процедурния правилник на СЕС, освен отправените до Съда преюдициални въпроси то съдържа: a) кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти така, както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите; б) възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо - релевантната национална съдебна практика; в) излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. От анализа на чл. 94 от Процедурния правилник, а така също и от съдебната практика на СЕС следва извод за необжалваемост на определението за спиране, вкл. и в хипотезата, когато от друг съд на държавата членка вече е направено преюдициално запитване по идентичен казус. Противното би противоречало на въведеното от чл. 267 ДФЕС сътрудничество и с което държавите членки следва добросъвестно да се съобразяват (решение от 5 юли 2016 г., Огнянов, дело C 614/14, EU: C: 2016: 514, т. 19 и цитираната съдебна практика). Освен това целта на съдържащите се в актовете за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на СЕС да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти възможност да представят становища в съответствие с чл. 23 от Статута на СЕС, който трябва да следи тази възможност да се зачита предвид факта, че по силата на този член само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите субекти (решение от 5 юли 2016 г., Огнянов, C 614/14, EU: C: 2016: 514, т. 20 и цитираната съдебна практика). Безспорно, с оглед разделението на правомощията между националните юрисдикции и СЕС, не би могло да се изисква от запитващата юрисдикция, преди да сезира Съда да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната й функция. Всъщност е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора по главното производство, както и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза (решение от 26 ноември 2020 г. по дело C 787/18, EU: C: 2020: 964, т. 78). От практиката на СЕС е видно, че той може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 5 юли 2016 г., Огнянов, C 614/14, EU: C: 2016: 514, т. 21; решение от 23 ноември 2021 г., IS, C 564/19, EU: C: 2021: 949, т. 61 и цитираната съдебна практика). По-специално СЕС приема за хипотетичен, а оттам и за недопустим, отнасящ се до тълкуването на директива на Съюза въпрос с основанието, че запитващата юрисдикция не е определила на етапа на преюдициалното запитване дали разпоредбите на националното право, които са били тълкувани в съответствие с тази директива, са приложими с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство. Впрочем СЕС изрично посочва в това отношение, че фактът, че този въпрос би могъл да бъде релевантен, ако националният съд приеме прилагането на съответните национални разпоредби в разглеждания в главното производство случай, е без значение за преценката на допустимостта на въпроса (решение от 26 ноември 2020 г., Sоgеrd Fastigheter, C 787/18, EU: C: 2020: 964, т. 24 и т. 79—82; решение от 16 януари 1997 г., USSL no 47 di Biella, C 134/95, EU: C: 1997: 16, т. 16). Тази съдебна практика се прилага по аналогия в хипотеза, в която на етапа на преюдициалното запитване съответният съд не е определил дали регламентът на Съюза, чието тълкуване иска, се прилага за спора, с който е сезиран. В този смисъл необжалваемостта на определението за спиране на образуваното касационно производство във връзка с вече поставен от друг състав на съда преюдициален въпрос от значение за делото ще съответства на целта на установения механизъм на преюдициалните запитвания. Този механизъм цели да гарантира, че правото на Съюза поражда едни и същи последици за всички държави членки и по този начин предотвратява различията в тълкуването му, което националните юрисдикции следва да прилагат. По този начин ще се гарантира и безпротиворечивостта на правото на ЕС, пълното му действие и неговата автономия, както и в последна сметка присъщият на това право характер, установен по силата на Договорите (дело С-561/19, Consorzio Italian Management, Catania Multiservizi SpA). Ето защо като достига до извод за недопустимост на частната жалба срещу определението за спиране на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, тричленният състав постановява правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Искането е неоснователно. С настоящият съдебен акт не се решава спора по същество, поради което по искането за присъждане на разноски за водене на делото пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционния съд при произнасяне по съществото на спора. По отношение на частната жалба на „Габи Транс-2004“ ЕООД подадена срещу определение № 5983/15.05.2024 год. постановено по адм.д. № 2902/2024 год. по описа на ВАС, седмо отделение съдът констатира следното: с определението е отхвърлено искането на „Габи Транс-2004“ ЕООД подадено на основание чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 3669/26.03.2024 год. в частта за разноските. Приел е, че съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който се решава материалноправния спор или се слага край на съдебното производство. Произнасянето в конкретния случай не слага край на спора, поради което разноски не следва да се присъждат. По този въпрос следва да се произнесе първоинстанционният съд при разрешаването на спора по същество. С разпореждане по входящ номер № 8413/29.05.2024 год. от 30.05.2024 год. Председателят на седмо отделение е оставил без движение частна жалба с вх.№ 8413/29.05.2024 год. на „Габи Транс-2004“ ЕООД подадена против определение № 5983 от 15.05.2024 г. постановено по адм. дело № 2902/2024 г. и е дал указание на жалбоподателя в 7 дневен срок от уведомяването 1. да представи пълномощно за адв.Й. Лалева установяващо представителната и власт по отношение на страната частен жалбоподател като потвърди извършените до момента действия без представителна власт и 2. Да представи вносен документ за платена държавна такса в размер на 150 лева по сметка на ВАС и да се представи квитанцията в деловодството на съда. Разпореждането е получено от адв.Лалева на 07.06.2024 год. Законоустановеният срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 14.06.2024 год. петък-присъствен ден. До настоящият момент същите не са отстранени. С оглед неизпълнение на указанията на съда и с оглед предупреждаването на жалбоподателя настоящият състав счита, че са налице условията на чл.213а, ал.6, т.2, предл.второ от АПК, поради което частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, както и на основание чл.213а, ал.6, т.2 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия ТАНЯ РАДКОВА Не съм съгласна с извода на мнозинството от съдебния състав по следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато едното дело има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, спорът по което ще бъде разрешен между страните със сила на пресъдено нещо, за да бъде зачетено постановеното решение и да се постанови правилно решение по другото дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред Съда на Европейския съюз е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящия казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Ето защо се дължи от съда отговор дали поставените с преюдициалното запитване въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. Поради това смятам, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на тричленен състав за произнасяне по съществото на подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ частта жалба. СЪДИЯ: