Решение № 16054 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2017 г.

Решение № 16054 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

С. Н. Н. от гр. В. обжалва решение № 2619/23.12.2016 г. на Административен съд, град В., постановено по адм. дело № 1704/2016 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 031301107/20.08.2013 г. потвърден с решение № 764/14.12.2013 на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В.

В касационната жалба и допълнението към нея са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът не е обсъдил доказателствата по делото, включително ССЕ и не е изложил мотиви относно основанието за прилагане на специалния ред за облагане. Оспорва изводите относно началното салдо. Твърди наличието на основания за погасяване на задължението по давност съгласно чл. 171, ал. 2, респективно ал. 1 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Подробни съображения по касационните основания са изложени в представеното по делото становище към касационната жалба на адв. А. Р.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В., чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Н. - Петрова изразява становище решението в обжалваната част да се остави в сила.

От решаващия орган е подадена частна жалба против определение № 457/20.02.2017 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 1704/2016 г. в частта, в която е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 2619/23.12.2016 г. на Административен съд, град В., постановено по адм. дело № 1704/2016 г. в частта за разноските.

С. Н. Н. и процесуалният му представител не са изразили становище по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. Н. Н. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2006 - 2011 г. в общ размер на 67 921.51 лева и съответните лихви в общ размер на 42 962.01 лева. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 7041/13.06.2016 г. по адм. дело № 15802/2014 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1966/04.08.2014 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 357/2014 г., с което ревизионният акт е обявен за нищожен и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане на делото, съдът е отменил акта в частта на определените задължения за 2007 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 11 922.54 лева и лихвите за забава над 7 206.62 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част.

В настоящото касационно производство се обжалва решението в отхвърлителната част, по отношение на задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 28 931.20 лева и лихви от 21 537.57 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва:

• за 2007 г. в размер на 11.922.54 лева и лихви от 7 206.62 лева;

• за 2008 г. в размер на 5 733.37 лева и лихви от 2 600.84 лева;

• за 2009 г. в размер на 1 969.89 лева и лихви от 670.87 лева;

• за 2010 г. в размер на 1 714.40 лева и лихви от 406.90 лева;

• за 2011 г. в размер на 275.01 лева и лихви от 36.78 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Органите по приходите са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а за 2008, 2009 г. и 2011 г. и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата в посочената част, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил, че началното салдо е законосъобразно определено в размер на 7 489.01 лева като разлика между установените доходи на лицето в общ размер от 48 460.85 лева и разходи общо в размер на 32 446 лева.

Твърденията на ревизираното лице за разполагаеми парични средства в по-голям размер - 60 000 лева, получени по договор за заем от 10.05.2005 г., сключен със С. Б. и 20 000 щатски долара по договор за заем от 10.08.2005 г., сключен с Х. Д. Ж. са отхвърлени като недоказани. Съдът е приел, че представените писмени доказателства са частни документи без достоверна дата и доколкото Ненов не е представил тези договори при извършената му предварителна проверка, не са достоверни и по съдържание. Посочил е още, че установените по делото доходи на заемодателите не обосноват свободни парични средства в размер а 60000 лева и съответно 20 000 щатски долара. Според съда не е доказано, че лицата са разполагали със средствата и сумите са предадени.

Като неоснователно е отхвърлено и възражението за разполагаеми парични средства в размер на 99 693 лева от продажба на недвижим имот с нотариален акт № 102/1994 г. Съдът е констатирал, че се касае за недоминирани лева, както и липсата на доказателства, че сумата е налична дори към 2001 г.

Като недоказано е отхвърлено и твърдението за разполагаеми парични средства в размер на 36 500 лева от продажба на търговско предприятие на ЕТ "Стив - С. Н." с договор от 18.01.2002 г. с нотариална заверка на подписите. Съдът е изложил мотиви, че не кредитира заключението на ССЕ по отношение на тази сума, тъй като посочената сума е включена в приходите на лицето въз основа на представения с жалбата РКО и не се подкрепя от останалите доказателства по делото.

По отношение на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., съдът е отхвърлил твърденията на Ненов за получени заеми в размер на 10 000 лева по договор от 15.04.2006 г., сключен с Я. С. и в размер на 7 000 евро по договор от 20.05.2006 г., сключен със С. Б., като недоказани.

Уважил е доводите му за неправилно определена данъчна основа въз основа на формирани през годината междинни отрицателни салда. Въз основа на данните за приходите и разходите, установени при ревизията съдът е изчислил превишение на разходите за 2006 г. в размер на 121 250.73 лева, което е по-високо от установеното в ревизионния акт - 120 396.48 лева. Предвид забраната за влошаване положението на ревизираното лице в производството по обжалване на ревизионния акт, съдът е потвърдил данъчната основа за 2006 г., определена при ревизията.

По отношение на получените суми по банкови сметки на С. Н., съдът е посочил, че органите по приходите са ги квалифицирали като укрити доходи, които не са декларирани. За 2006 г. получената сума е в размер на 1 875.28 лева. След анализ на доказателствата по делото съдът е отхвърлил доводите на лицето, че тези средства са от клиенти на Прима - С ЕООД, които погрешно са платили на физическото лице, вместо на дружеството.

По отношение на данъка върху доходите за 2007 г. (погрешно посочено като данък по чл. 35 от ДОДФЛ (отм.), която норма е отменена от 01.01.2007 г. ), съдът е приел, че Ненов е получил доход по банкова сметка в размер на 35 327.27 лева и е отхвърлил възраженията за получен заем от М. Ш. ООД в размер на 65 000 лева. За този период отмяната на задължението по размер е с оглед изчисленията на приходите и разходите на годишна база.

За 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. съдът е приел, че данъчните задължения са резултат от установените укрити доходи, представляващи получени парични средства по банкова сметка от трети лица. За тези периоди не е установено превишение на разходите над приходите на ревизираното лице. По аналогични съображения е отхвърлил възраженията, че сумите са на дружеството.

Решението е правилно постановено. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са неоснователни.

В съответствие с чл. 224 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е установил релевантните факти. Въз основа на конкретните фактически установявания е направил правните си изводи и е обсъдил възраженията на ревизираното лице.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на съдебно - счетоводната експертиза по делото. В мотивите на решението за всеки от ревизираните периоди и по всяко от твърденията на ревизираното лице за разполагаеми парични средства са изложени подробни съображения защо не се кредитира заключението на вещото лице. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на посочената норма.

Изводите на съда за размера на началното салдо на С. Н. към 01.01.2006 г., както и за доходите и разходите му за ревизираните периоди се подкрепят от доказателствата по делото. Доказателствената сила на представените по делото договори за заем, сключени от ревизираното лице и разписки за получени и върнати суми, които представляват частни диспозитивни документи, е преценена в съответствие с чл. 180 ГПК. Според тази норма частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Поради това законосъобразно съдът е преценявал представените писмени доказателства във връзка с останалите доказателства по делото. Правилно и в съответствие с чл. 240 ЗЗД съдът е приел, че договорът за заем е реален договор и предаването на сумата е елемент от фактическия състав по неговото сключване. В решението са обсъдени всички твърдения на ревизираното лице за получени заемни средства и законосъобразно е прието, че те са останали недоказани.

Правилно съдът е очертал и спорните по делото фактически и правни въпроси - относно размера на началното салдо към 01.01.2006 г., относно размера на доходите, разполагаемите парични средства и разходите за 2006 г. и 2007 г. и представляват ли доход на ревизираното лице, получените по банковата му сметка конкретни суми за всички ревизирани периоди.

При ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да докажат съществуването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По силата на законовата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК при доказани основания по ал. 1, в производството по обжалване констатациите в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. В тежест на ревизираното лице.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Последното обстоятелство е относимо само за периодите на 2006 г. и 2007 г., в които е констатирано несъответствие на имущественото състояние на лицето и получените доходи. За всеки от ревизираните периоди е установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи, получени по банкова сметка от трети лица. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК е

По отношение на началното салдо, следва да се отбележи, че твърдението за получен заем в размер на 60 000 лева по договор от 10.05.2005 г. е от заемодател Ж. Г. Ж., а не от С. Б.. Последният е заемодател по договор от 20.05.2006 г. Представените по делото доказателства за получени доходи от П. Б. морски флот АД се отнасят за Х. Д. Ж., за който се твърди, че е предоставил в заем 20 000 щатски долара. Допуснатата фактическа неточност не променя крайните изводи на съда, че не се установява предаването на посочените суми в заем и тяхната налично у заемодателите към датата на съответния договор.

По отношение на задълженията за 2006 г. е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2, респективно по чл. 171, ал. 1 ДОПК.

Първата норма предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността публичните задължения се погасяват с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая задължението е следвало да се плати в срок до 15.05.2007 г. Броен от 01.01.2008 г. 10 - годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК изтича на 01.01.2018 г. и не е изтекъл към момента на устните състезания по делото в с. з. на 21.11.2017 г.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, която норма предвижда 5 - годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За данъка върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), срокът тече от 01.01.2008 г. и изтича на 01.01.2013 г. В този срок е образувано ревизионното производство (на 19.12.2012 г.), поради което и на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК до издаването на акта давността е спряна, но за не повече от година, а с издаването му съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК е прекъсната. По силата на чл. 171, ал. 3 ДОПК от прекъсването е започнала да тече нова давност, която не е изтекла.

При правилно установени факти, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно размера на данъчната основа и размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за останалите ревизирани периоди на 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г.

Решението в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата на С. Н. Н. е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. е неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли искането на административния орган за изменение на решението в частта за разноските за разликата над присъдените 4 610.34 лева до 6 915.51 лева, първоинстанционният съд е приел, че на администрацията се дължи юрисконсултско възнаграждение за съответната инстанция, а не за две производства пред първата инстанция и за касационната инстанция. Според съда чл. 161, ал. 1 ДОПК предвижда възнаграждението да се определя за инстанции и съобразно отхвърлената част от жалбата. Поради това не е присъдил разноски за първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция.

Определението е правилно като краен резултат.

Нормата на чл. 81 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК в случаите когато делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд, се произнася първоинстанционният съд.

Правото на разноски за всяко разглеждане на делото от първата инстанция произтича от принципа за възмездяване на страната, в чиято полза е решен правният спор, за всички направени разноски - държавни такси, възнаграждения на свидетели, възнаграждения на вещи лица, адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение ( в този смисъл определение № 3843/29.03.2017 г. по адм. дело № 3341/2017 г. на ВАС, първо отделение).

В конкретния случай първоначално съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение на административния орган за защита от юрисконсулт по адм. дело № 7604/2016 съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата. На основание чл. 248 ГПК с обжалваното определение е изменил решението в частта за разноските като е присъдил такива и за касационното производство. Този извод е в противоречие с доказателствата по делото, тъй като пред Върховния административен съд, по адм. дело № 15802/2014 г. административният орган не е представляван надлежно от юрисконсулт. От доказателствата по делото е видно, че писменото становище по същество на спора на юрк. И. Н. - Петрова е постъпило в съда на 16.06.2016 г., след постановяване на касационното решение от 13.06.2016 г.

Поради това като краен резултат размерът на разноските е правилно определен, за две производства, но по съображения за действително осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт.

По тези съображения определението, в частта, в която е отхвърлено искането на директора на дирекция ОДОП за присъждане на разноски, следва да се остави в сила.

За настоящото касационно производство разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължат на ответника, за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 3020.18 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,