Решение № 301 от 21.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. срещу определение № 117 от 14.04.2010 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 646 от 2009 г., с което на Д. е отказано предоставянето на правна помощ за касационно обжалване на постановеното по това дело решение.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 22.04.2010 г., а частната жалба е подадена на 28.04.2010 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.95, ал.5 от ГПК подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Съгласно чл.94 от ГПК и чл.2 и чл.22 от Закона за правната помощ, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата, на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на П. за прилагане на Закона за социалното подпомагане, на лицата, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, на приемно семейство или семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. Съгласно чл.22, ал.3 от ЗПП горепосочените обстоятелства се удостоверяват със заповед на директора на дирекция „С”, с удостоверение от този директор, че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи или с решението на съда за настаняването на детето. Съгласно чл.23, ал.2 и ал.4 от ЗПП правна помощ се предоставя и на страна по гражданско дело, която не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като в този случай преценката се прави от съда въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи и след преценка на доходите на семейството на жалбоподателя, имущественото, семейното и здравословно му състояние, трудовата му заетост, възраст и др.

В разглеждания случай правилно с оглед представените от частния жалбоподател доказателства съдът е приел, че Д. Д. не отговаря на условията на закона за предоставяне на правна помощ:

1. На първо място, Д. Д. не е представил заповед на директора на дирекция „С” или удостоверение от този директор, че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи по ЗСП. Освен това, от подадената от него декларация от 13.04.2010 г. безспорно се установява, че той не отговаря на тези условия: Съгласно чл.10, т.3 и ал.4 от ППЗСП право да получават социална помощ имат само лицата, които нямат вземания и влогове над 500 лв., нито недвижима или движима собственост, която може да е източник на допълнителни доходи, а според декларацията на Д. той има вземания за сумата 69 121 лв. срещу Община П. и за сумата 17 000 лв. срещу физическо лице и недвижими имоти, които могат да са източник на допълнителни доходи: три УПИ в гр. А., земеделска земя, овощна градина, магазинен етаж с площ от 83,54 кв.м., стопански сгради с площ 485 кв.м.

2. На второ място, жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелствата по чл.23, ал.4 от ЗПП, които да обуславят извод за липса на средства на Д. за заплащане на адвокат по делото: Няма данни за доходите на семейството му, за семейното и здравословното му състояние и неговата трудова заетост, а от декларацията за имущественото му състояние е видно, че той разполага с достатъчно имоти, които са евентуален източник на доходи за заплащане на разходите му за адвокат по делото. Временните финансови затруднения на частния жалбоподател не са основание за предоставяне на правна помощ по реда на чл.22 и чл.23 от ЗПП, когато той разполага с достатъчно имоти, от които би могъл да реализира доходи.

Следва да се отбележи, че съдът не е компетентен да определя стойността на хонорара на защитник по делото, както иска това Д. Д. в частната си жалба: адвокатското възнаграждение се договаря свободно между адвоката и неговия клиент, а в случаите на назначен по реда на ЗПП служебен защитник, съгласно чл.8 от ЗПП, неговото възнаграждение се определя и заплаща от Държавата в лицето на Националното бюро за правна помощ.

Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и като такова следва да се остави в сила.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение