Определение № 60307 от 15.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2021 г.

Производство по чл. 274 във вр. чл. 278 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу определение № 1404 от 31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1405/2021 г. на Апелативен съд – София (АС - София), ГК, 4-ти състав. С последното е потвърдено определение № 77 от 22.12.2020 г. по гр. д. №С-81/2020г. на Софийски градски съд (СГС), ГК, IV–В състав в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – [населено място] против К. М. М. и „Критие“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез налагане на запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти на дружеството в [населено място] и [населено място], както и е оставена без разглеждане частната жалба на търговската банка (в несъстоятелност) срещу определението на градския съд в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КПКОНПИ против ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност чрез налагане запор на банковите му сметки и възбрани на негови недвижими имоти. Излагат се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска постановяване на съдебен акт според степента на установения порок. От ответниците „Критие“ ООД – в несъстоятелност, чрез синдика адв. М. изразява становище за допустимост и основателност на частната жалба, а КПКОНПИ я счита за неоснователна и излага доводи в подкрепа на правилността на обжалвания съдебен акт. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. В частта й срещу определението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по жалбата на ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност, частната жалба е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Съображенията за това са следните. На първо място, обжалваното в тази част въззивно определение е постановено в обезпечително производство, образувано по искане на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещия иск на държавата срещу ответниците – физическо и юридическо лице за отнемане на незаконно придобито от тях имущество по реда на чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ. Със съдебния акт в посочената му част е потвърдено определението на първоинстанционния градски съд, с което е допуснато обезпечение в обжалваната от ответника – юридическо лице част. Съгласно постановките, дадени с ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд ( след отмяна на отказ на първата инстанция и допускане на обезпечението от втората инстанция), а не и при произнасянето му по реда на инстанционния контрол по частна жалба срещу определение на първостепенния съд. Процесуалните норми, уреждащи изключения от общо правило, не могат да бъдат тълкувани разширително и прилагани по аналогия. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 23, ал. 2 на отменения ЗОПДИППД, което изрично предвиждаше, че определенията, постановени за обезпечаване на исканията за отнемане на имущество по този закон, подлежат на въззивно и касационно обжалване. В ЗОПДНПИ (отм.) и в приложимия ЗПКОНПИ, тази разпоредба не е възпроизведена. В чл. 117, ал. 4, изр. 1 ЗПКОНПИ е предвидено единствено, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, а в чл. 135 от същия закон – че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Горното налага извод, че не е налице изключение от общото правило, според което не е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Поради изложеното частната жалба на „КТБ АД“ – в несъстоятелност срещу въззивното определение в посочената му част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. На второ място, вън от горните аргументи е налице друго самостоятелно основание в подкрепа на извода за процесуална недопустимост на сезиращата частна жалба на банката против въззивния съдебен акт в разглежданата му част. За жалбоподателя („КТБ“ АД – в несъстоятелност) липсва обоснован правен интерес от обжалване на определението по допускане на обезпечението. Правилото е, че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка – вж. разясненията по т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Там е прието по обвързващ за съдилищата начин, че след като третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск (чл. 440 ГПК), за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. При наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот легитимирано да обжалва налагането й или да иска отмяната и е третото лице, което е действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника. Разглежданата хипотеза не е такава. Несъстоятелната банка – жалбоподател не твърди нито да е във владение на имотите на дружеството – длъжник, върху които е наложена възбраната, нито пък претендира да е действителният техен собственик, респ. титуляр на вземане, върху което е наложен запор (в случая на банкови сметки). Опазването на имуществото на длъжника в производството по несъстоятелност е задължение на синдика, а защитата на индивидуален кредитор срещу определено действие или сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността, извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, вкл. и по учредяване на обезпечение може да се осъществи в предвидените в ТЗ случаи. Затова и доводите на жалбоподателя за наличие на интерес от обжалване на наложените обезпечителни мерки в качеството му на кредитор на длъжника, поради ограничаване и лишаване с тях на правата му да се удовлетвори за вземанията си от имуществото на длъжника при осребряването му в производството по универсално принудително изпълнение, не могат да изведат в случая защитим за третото лице правен интерес от жалба. Аргументите за приложение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ГПК (предпоставките от чийто състав са налице) са такива по основателността на искането за обезпечение и не обосновават правен интерес от атакуване на определението за допускането му пред горен съд и респ. допустимост на жалбата. Затова и игнорирането на този законов текст (каквито са оплакванията на жалбоподателя) при произнасяне от съдилищата не се отразява на допустимостта на постановените от тях актове след като е налице надлежно направено искане по реда на чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ. Частната жалба в частта срещу определението на апелативния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на „КТБ“ АД – в несъстоятелност срещу първоинстанционното определение на СГС в уважената част на искането на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещ иск против „Критие“ ООД – в несъстоятелност чрез запор на сметки и възбрана на недвижими имоти, е неоснователна. За несъстоятелната банка липсва обоснован правен интерес от атакуване по реда на инстанционния контрол на съдебния акт, с който е допуснато обезпечението по мотиви и съображения, изложени подробно в предходния пункт. В обобщение, частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по жалбата на ответника „Критие“ ООД – в несъстоятелност, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата му част обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което ще следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. o.,