Определение № 1411 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2516/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7199/25.04.2024г. на Гаранционен фонд за връщане на сумата от 72 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 141 от 18.03.2022г. по в.т.д. № 925/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу фонда е изцяло изплатена в полза на ищците С. И. Б. и Г. И. Б. по изпълнително дело № 20228400400347, образувано пред ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ. Към молбата на Гаранционен фонд са представени документи (преводно нареждане за кредитен превод) за сума от 110 121. 40 лева (главница, лихви, такси и разноски) по сметка на частния съдебен изпълнител за погасяване на задълженията. С. И. Б. и Г. И. Б., насрещни страни в касационното производство, не са дали отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 152 от 14.04.2022г. по ч.т.д. № 780/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 141 от 18.03.2022г. по в.т.д. № 925/2021г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 260226 от 31.05.2021г. по т.д. № 314/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора, Гаранционен фон е осъден да заплати на С. И. Б. и Г. И. Б., на основание чл. 558, ал. 5 и ал. 1 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т.2, б.“а“ от КЗ, суми от по 36 000 лева за всеки един от тях, със законната лихва от 03.09.2019г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от Гаранционен фонд е била внесена парична гаранция от 72 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 822 от 20.10.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 25.10.2023г. паричните суми, предмет на осъдителните искове, са преведени по сметка на ЧСИ М. Ц., по образуваното изпълнително дело № 20228400400347, като от С. И. Б. и Г. И. Б. не се възразява, че сумите са получени. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 20.05.2024г. сумата от 72 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на Гаранционен фонд по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от фонда обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищците С. И. Б. и Г. И. Б. са изцяло погасени чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не са възразили и ищците. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 20.10.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът