Определение № 382 от 24.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 688/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение № 688/17.07.2024г., постановено по нохд № 487/2023г. по описа на Районен съд – Сливен е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като компетентният съд не е в състояние да сформира състав, поради отводи на съдиите на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Производството по нохд № 487/2023г. по описа на Районен съд – Сливен е било образувано по повод на внесен обвинителен акт от РП- Сливен против подсъдимия Д. Х.. След образуването на производството в районния съд, всички съдии от състава на РС – Сливен са се отвели от разглеждането на делото, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, като са изложили и съображенията си за това. Основно аргументите в постановените съдебни актове се отнасят до обстоятелствата, че подсъдимият отправя обиди към съдебните състави, както и си позволява недопустимо поведение в съдебното заседание. Също така защитата на подсъдимия и повереника на пострадалите са правили искания за отвод на съдиите предвид съмнения за тяхната обективност и безпристрастност, а в някои от случаите и поради съмнения в професионалната им компетентност. Предвид и това, за да се избегнат всякакви съмнения относно безпристрастността и обективността им, съдиите при РС – Сливен са се отвели от разглеждането на посоченото дело. При така изложеното се установява, че компетентният да разгледа делото по правилата за местната подсъдност районен съд не може да образува състав, поради което и са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд. Съобразявайки необходимостта от осигуряването на обективен и безпристрастен съд, който да разгледа делото, ВКС в настоящия си състав намира, че делото следва да бъде възложено на друг районен съд от съдебния район на Окръжен съд – Сливен. Ето защо, съобразявайки и разстоянията между населените места, ВКС намира, че делото следва да се възложи за разглеждане на Районен съд – Нова Загора. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение