Определение № 6627 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Р. О., гражданин на Нигерия, роден на [дата]., чрез своите законни представители - родители Е. О. Б. и Е. Ф. Е., като частната жалба е подадена чрез пълномощник адв. Х. Тодорова. Жалбата е срещу определение № 17119 от 05.05.2026г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 4406/2026г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на отдел „Миграция“ – СДВР, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 17119 от 05.05.2026г. по адм. д. № 4406/2026г. Административен съд – София-град е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по жалбата на Е. Р. О., чрез своите законни представители - родители Е. О. Б. и Е. Ф. Е., срещу заповед рег. № 513з-2176/20.02.2026г. на началника на отдел „Миграция“ – СДВР отдел „Миграция“ СДВР, с която се отказва предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България на Е. Р. О.. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.5 от АПК и е приел, че жалбата е просрочена. Съдът е изложил мотиви, че оспорената от Е. Р. О. (чрез законните му представители) заповед рег. № 513з-2176/20.02.2026г. е съобщена на 02.03.2026г., а жабата е подадена на 09.04.2026г., след срока за оспорване по чл. 149, ал.1 АПК. Съдът е счел, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Обжалваното определение е правилно. Както в първоинстанционното производство, така и с частната жалба не се оспорва, че оспорената заповед рег. № 513з-2176/20.02.2026г. е съобщена на оспорващия на 02.03.2026г., а жабата е подадена на 09.04.2026г. Твърди се обаче, че при връчването на заповедта на 02.03.2026г. е допуснато процесуално нарушение, тъй като това е станало без преводач, поради което не е започнал да тече срокът за обжалване, като едва на 02.04.2026г. частният жалбоподател узнал за съдържанието на акта, поради което подадената на 09.04.2026г. жалба не е просрочена. Доводите в тази насока са неоснователни, предвид следното: Според чл.61, ал.1 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК. В последната разпоредба подробно е регламентиран редът за съобщаване. В приложимите разпоредби на чл.61, ал.1 и чл. 18а от АПК никъде не регламентирано изискване на съобщаване на административният акт чрез преводач. Действително в чл.14, ал.2 от АПК е предвидено назначаване на преводач на лицата, които не владеят български език. Но според чл.14, ал.1 от АПК това се отнася за производствата по АПК. В случая административното производство е приклюило с издадения административен акт - заповед рег. № 513з-2176/20.02.2026г. А след неговото издаване в приложимите разпоредби на чл.61, ал.1 и чл. 18а от АПК няма изискване за съобщаване на акта с преводач. Това е обосновано с това, че в самото производство по АПК лицето следва да разбира извършващите се процесуални действия, на които следва да може да реагира своевременно – да даде обяснения, да представя писмени доказателства, да иска събиране или да оспорва представяне на такива. Но при съобщаването на акта такава неотложност не е налице, тъй като лицето има 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, в който има достатъчно време да организира превод на съобщения му акт, да потърси адвокатска защита и съответно да прецени дали да го оспори. Освен това съобщаването на акта с преводач в някои случаи е и невъзможно – например при съобщаване на акта на електронен адрес, при връчване на акта чрез пощенска или куриерска служба. И е недопустимо да съществува различен ред за съобщаване в зависимост от начина, по който става това – при лично съобщаване на лицето да следва да има преводач, а в случаите, посочени в предходното изречение да няма такъв. Затова в цялата нормативна уредба по АПК, регламентираща реда да призоваване и съобщаване в административното, пред горестоящия административен орган, първоинстанционното съдебно и касационното производство няма изискване за призоваване и съобщаване на акта чрез преводач - чл. 18а, чл.61, ал.1, чл.29в, чл.98, чл.137, чл.163 и др. от АПК. С оглед на това след като оспорената заповед е редовно съобщена на 02.03.2026г. чрез законните представители на частния жалбоподател, то подадената на 09.04.2026г. жалба е просрочена, тъй като е подадена след 14-дневния законов срок по чл. 149, ал.1 АПК, както правилно е приел административният съд. Освен това при съобщаването на оспорената заповед рег. № 513з-2176/20.02.2026г. изрично е удостоверено от бащата и законен представител на частния жалбоподателя „Запознат/а съм с настоящата заповед на език, който владея.“, в уверения на което бащата на частния жалбоподателя е изписал собственоръчно трите си имена и е положил подпис и дата - 02.03.2026г. В случая бащата и законен представител на частния жалбоподателя е от Нигерия, в която английският е официален език. Освен това е удостоверено, че същият учи в учебно заведение в България, в което се преподава на английски език. С оглед на това настоящият съдебен състав няма основание да не приеме удостовереното, че законният представител на частния жалбоподателя е запознат с оспорената заповед на език, който владее, на 02.03.2026г. И е имал достатъчен срок по чл. 149, ал.1 АПК, в който при несъгласие със заповедта, да я оспори. На трето място, но не по важност, на л.21 и 22 от първоинстанционното производство е удостоверено и още едно редовно съобщаване на заповедта – по реда на чл.18а, ал.9 от АПК /чрез залепване на уведомление/, което е станало на 04.03.2026г. Удостоверено е, че частния жалбоподател не е намерен на адреса, посочен от него /чрез законен представител/ в заявлението за предоставяне на право за продължително пребиваване. Затова заповедта е съобщена чрез залепване на уведомление на входната врата по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, което е станало на 04.03.2026г. Срокът за получаване на заповедта е едноседмичен и е изрично посочен в залепеното уведомление. Този срок е изтекъл на 11.03.2026г. Според чл.18а, ал.9, изр. последно от АПК документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Тъй като редовното съобщаване следва от законовата фикция, то в този случай не може да се говори за допуснато нарушение поради липса на преводач. А и няма как да има такъв, след като лицето не се е явило за получаване на заповедта. Предвид на това в този случай при редовно съобщаване на заповедта на 11.03.2026г., законовият срок по чл. 149, ал.1 АПК е изтекъл на 25.03.2026г., поради което подадената на 09.04.2026г. жалба е просрочено. Предвид на това дори да се игнорира първото законово съобщаване на акта на 02.03.2026г., то при второто редовно съобщаване на 11.03.2026г., подадената жалба пак е просрочена, както правилно като краен резултат е приел административният съд. Неоснователно е възражението в частната жалба, че административният съд не се е произнесъл по искането на оспорващия за спиране на производството поради преюдициалността му с друго производство пред АССГ. Възражението е неоснователно, тъй като съдът дължи произнасяне по това искане само при допустима жалба, каквато в случая не е била налице. Иначе казано – не може да бъде спряно производство, което е недопустимо, както е в случая. По същите съображения са неоснователни доводите в частната жалба за нарушения правата на детето и на правото на семеен живот. Тези доводи касаят съществото на спора и не могат да се разглеждат при недопустима жалба. Неоснователни са и исканията в частната жалба за насрочване на открито съдебно заседание по спора по настоящото производство, за изслушване на родителите на частния жалбоподател и за назначаване на експертиза. В случая релевантните за спора факти са изяснени и са коментирани по-горе. Затова не е необходимо събиране на исканите доказателства в открито съдебно заседание. С оглед на изложеното налице са били условията по чл.159, т.5 от АПК. Обжалваното определение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение