Определение № 257 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 438/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3135/9.12.22 по ч.г.д.№.973/21 на АС София, ГО, 10с., на жалбоподателя М. М. С. са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали приема професионализма на последния назначен служебен адвокат /такива са назначавани с пет определения/, като в случай на несъгласие следва да представи пълни доказателства за имотното си състояние с удостоверения от данъчната служба, от имотния регистър, от търговския регистър, от НОИ за евентуално получаваните помощи, за здравословното си състояние, за работа и получавано трудово възнаграждение, за да удостовери наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ. С определение №.3208/19.12.22 по ч.г.д.№.973/21 на АС София, ГО, 10с., е прекратена изцяло предоставената на жалбоподателя М. М. С. правна помощ и назначеният служебен адвокат Т. Р. от САК е освободен, като същевременно частната му касационна жалба срещу постановеното по делото опр.№.1064/16.04.21г. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от влизане в сила на определението в частта за прекратяване на правната помощ М.С. да упълномощи избран от него адвокат, който да приподпише частната касационна жалба и изложение, подадени от него. Постъпила е частна жалба вх.№.142/4.01.23, допълнена с частна жалба вх.№.500223/13.01.23, срещу определение №.3135/9.12.22 и частна жалба вх.№.128/4.01.23, допълнена с частна жалба вх.№.500224/13.01.23, срещу опр.№.3208/19.12.22г. в частта му, с която се прекратява предоставената правна помощ. По частна жалба вх.№.142/4.01.23, допълнена с частна жалба вх.№.500223/13.01.23: Частната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Обжалваното определение не попада в нито една от визираните по-горе хипотези. То съставлява акт по движението на делото и като такъв не подлежи на самостоятелно обжалване. Неговата законосъобразност се контролира по повод обжалване на евентуално определение за прекратяване на предоставената правна помощ. Предвид изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. По частна жалба вх.№.128/4.01.23, допълнена с частна жалба вх.№.500224/13.01.23: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 т.1 ГПК правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена. В случая на жалбоподателя е предоставена правна помощ от първоинстанционния съд с опр.№.172/13.03.20, след като с определение от 18.02.20 той е бил и освободен от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. Софийски окръжен съд изрично е посочил, че помощта се предоставя, доколкото М.С. не работи, няма доходи, притежава 50%ид.ч. от жилище в Стара З., не притежава МПС, дялове, акции, парични влогове; страда от тежки заболявания - диабет, полиневропатия, хипертонично сърце, епилепсия, счупен череп, чието лечение му струва по 90лв месечно. Доколкото изискуемата преценката, че молителят не разполага с достатъчно средства – която е идентична за случаите на освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ /чл.23 ЗПП/ - вече е направена и съгласно установената практика /т.12 ТР №.6/6.11.13 по т.д.№.6/12, ОСГТК на ВКС, както и определения по чл.274 ал.3 ГПК по ч.г.д.№.4663/17, ч.г.д.№.136/16, IV ГО, "когато една от инстанциите в гражданското производство освободи едно лице от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ГПК, освобождаването е за всички инстанции до края на производството", съдът може да извършва нова преценка на гореизброените релевантни обстоятелства само когато по делото бъде констатирано, че е налице промяна във вече установените обстоятелства. В случая данни по делото за такава промяна не са налице. Непредставянето на изискани отново „декларация за материално и гражданско състояние и пълни доказателства за имотно състояние с удостоверения от данъчната служба, от имотния и търговския регистър, от НОИ за евентуално получавани помощи“, за здравословното състояние, за работа и получавано трудово възнаграждение, „за да се удостовери наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ“, само по себе си не свидетелства за наличие на визираното в чл.96 ал.1 т.1 ГПК основание - промяна на обстоятелствата, поради които помощта е предоставена - още повече, че с подписаната под страх от наказателна отговорност декларация жалбоподателят се е задължил да уведоми съда в случай, че декларираните в нея обстоятелства се променят, и такава декларация не е подавана. От друга страна, към настоящия етап на развитие на процеса предоставената правна помощ е необходима с оглед задължителното изискване за приподписване на подадената от касатора частна касационна жалба съобразно изискванията на чл.284 ал.2 ГПК, като евентуално неправомерно прекратяване на правната помощ би довело до практическо лишаване от достъп до касационен съд на жалбоподателя. Предвид изложеното определението за прекратяване на правната помощ следва да се отмени, а делото – да се върне на въззивния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия с оглед назначаване на служебен адвокат след посочване на такъв от САК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,