Определение № 1453 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 768/2024 г.

Производството е образувано по молба вх.№ 2006/03.02.2025г. от М. П. Р., чрез адвокат М. Г., за поправка на допусната явна фактическа грешка в постановеното по делото решение №37/29.01.2025г. в частта, с която е изменено решението на въззивния Хасковски окръжен съд постановено по в.гр.д.№579/2023г., както и за допълването му с присъждане на законната лихва върху сумата от 5 880лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано от 03.10.2022г. до окончателното ѝ изплащане. В молбата се твърди, че в диспозитива на решението, с което се изменя въззивното решение е допусната фактическа грешка, като не е отразена формираната в мотивите воля, че се изменя „въззивното решение на Хасковски окръжен съд №289/25.10.2023г. постановено по в.гр.д.№579/2023г. в частта, с която е потвърдено решение №69/06.04.2023г. на Районен съд – Харманли“. Твърди се още, че с решението не е присъдена законната лихва върху главницата от 5 880лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане. Ответникът Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт С. Т., оспорва исканията. Твърди, че не са налице основания за допълване на решението, тъй като законната лихва върху главницата не е била предмет на произнасянето на касационната инстанция. Предоставя на съда да се произнесе по искането за поправка на фактическа грешка. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 250 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в постановеното по делото решение не е допусната явна фактическа грешка. Волята на съда относно предмета на производството (обжалваното въззивно решение, разгледаните искове и по съществото на спора) е ясно отразена както в мотивите, така и в диспозитива на решението, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Не е налице и твърдяната от молителя непълнота на решението. Със същото касационната инстанция е направила извод за основателност на искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 5880лв. (обезщетение по чл.225 от КТ), считано от подаване на исковата молба – 03.10.2022г., като е формирала мотиви, че в тази част решението на въззивният съд следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е и постановеният диспозитив на решението, поради което искането по реда на чл.250 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното съдебният състав