Определение № 93 от 23.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 571/2016 г.

Делото е образувано по реда на чл.47 ЗМТА-за отмяна на постановеното на 14.07.2011г. решение по арбитражно дело № 937/011г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. С придружително писмо и съгласно разпореждане по т.д.№ 1441/2015г., образувано по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.51,ал.1 ЗМТА, СГС, ТО е препратил на ВКС заверени копия от възражение от 06.08.2014г., молба от 18.11.2014г., от 03.08.2015г., от 18.09.2015г. и 26.10.2015г., изходящи от Г. Н. Д. по компетентност за преценка за образуване на производство по чл.47 ЗМТА. В производството за проверка допустимостта на молбата с оглед спазването на срока по чл.48,ал.1, изр.първо ЗМТА съставът на ВКС констатира, че искането е заявено извън рамките на тримесечния преклузивен срок. В депозираната на 29.01.2016г. молба вече адресирана до ВКС, ищецът Г. Н. Д. посочва, че е разбрал за осъждането си в арбитражно производство с получаването на покана за доброволно изпълнение, което е станало на 30.07.2014г ., за което и представя доказателства. В изпратените от СГС книжа, възражение за отсъствие на арбитражно споразумение е обективирано за първи път в молба на Д. от 18.09.2015г. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Впоследствие искане за отмяна на арбитражното решение е заявено изрично в молба от 26.10.2015г. Неоснователно е поддържаното в молбата до ВКС от 29.01.2016г. становище, че срокът за предявяване на искането за отмяна на арбитражното решение тече от „разпореждане на СГС по т.д.№ 1441/2014г. с дата 14.08.2015г.”. В книжата по настоящото дело такъв акт не се намира. Същевременно е видно, че в молба вх.№ 136363 с дата на изготвяне 14.11.2014г. Д. ясно цитира задължението си, признато с изпълнителния лист от 14.03.2014г., издаден по т.д.№ 1441/2014г., в който е посочено решението по арбитражното дело. Следователно, дори спрямо първото искане, попадащо под основанията за отмяна по чл.47 ЗМТА –това обективирано в молбата от 18.09.2015г., срокът по чл.48,ал.1,изр.първо ЗМТА, броен, както от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение-30.07.2014г., така и от датата 14.11.2014г., е пропуснат. Това обуславя недопустимост на производството по чл.47 сл.ЗМТА. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І т.о.