Определение № 7177 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. М. от гр. Горна Оряховица срещу Определение № 15895 от 24.04.2026 г. на Административен съд София-град по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 2626/2026 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане искане № 7427/04.03.2026 г. на М. В. М. за възобновяване на административнонаказателното производството по наложено от Столична община административно наказание „глоба“ с фиш,, серия СО № 9521193/12.04.2025 г. и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Описва подробно фактите по случая и обосновава, че въпреки че не се е явил за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), все пак чрез писмено възражение е оспорил съставения фиш, поради което въпреки неявяването му, административнонаказващият орган е следвало да издаде АУАН и в последствие НП, а не да счита фишът е влязъл в сила. Счита, че поради същественото нарушение на администратевнопроизводствените правила е налице основанието за възобновяване по чл. 70, ал.1, т.2 във вр. ал.2,т.7 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй кат правото му на участие в производството е съществено нарушено. Неправилен, според частния жалбоподател, е изводът на съда, че шестмесечния срок по чл. 71, ал.1, т.3 ЗАНН е изтекъл, поради което счита че искането е допустимо за разглеждане. Иска отмяна на обжалваното определение и връща на делото за продължаване на производството по искането за възобновяване. Частният жалбоподател се представлява от адв. С. Паров от Адвокатска колегия - Пловдив. Ответникът по частната жалба – Център за градска мобилност ЕАД, гр. София в писмен отговор чрез адв. М. Григорова, застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Според ответника съобразно закона съдът заключава, че фишът е влязъл в сила на 07.05.2025 г. и съответно преклузивният срок по чл. 71, ал.1, т.3 ЗАНН е изтекъл на 07.11.2026 г., поради което искането за възобновяване, депозирано на 04.03.2026 г. правилно е преценено като недопустимо за разглеждане. Иска съдът да остави в сила обжалваното определение и претендира присъждане на сторените в производството разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледано по същество частната жалба е неоснователна. Административен съд – София-град е бил сезиран с искане за възобновяване на административнонаказателното производството по наложено от Столична община административно наказание „глоба“ с фиш, серия СО № 9521193/12.04.2025 г. Съдът приема, че искането е недопустимо за разглеждане, тъй като фишът, обект на искането за възобновяване, е влязъл в сила на 07.05.2025 г. съгласно правило по чл. 186, ал. 8 вр. ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а искането за възобновяване на производството е подадено на 04.04.2026 г. след изтичане на срока по чл. 71, ал.1, т. 3 ЗАНН. Съдът заключава, че искането е просрочено и като недопустимо го оставяне без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 70, ал.1, т. 2 ЗАНН „на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила: фишове и електронни фишове“. Следователно първата процесуалноправна предпоставка за допустимост на производството, предвид че се иска възобновяване на административнонаказателното производство по издаването на фиш по ЗДвП, е конкретният фиш да е влязъл в сила. Неправилен е изводът на Административен съд София-град, че процесният фиш е влязъл сила на 07.05.2025 г. Съдът правилно е установил, а и няма спор между страните (признава се в отговора по частната жалба от ответника), че съставеният фиш е бил оспорен по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП чрез възражение подадено на 29.04.2025 г. Съгласно чл. 186, ал.2 ЗДвП „на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт“. Следователно законът задължава при наличието на възражение, какъвто е настоящия случая, да се състави акт за установяване на нарушението по правилата на ЗАНН за това. Обстоятелството, че нарушителят не се е явил на поканата за съставяне на АУАН не отменя задължението на органа по установяване на нарушението да състави АУАН, още повече, че съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН не явяването на извършителя на нарушението след покана не е пречка за съставянето на акта. Налага се извод, че при наличието на оспорване по чл. 186, ал.2 ЗДвП съставеният фиш прекратява правното си действие ex lege, той не подлежи на изпълнение и единствената възможност за продължаване на административнонаказателното производството е съставянето на АУАН и издаването на НП, а ако възражението се уважи, фишът се отменя/анулира. Следователно процесният фиш не е подлежал на плащане до произнасянето на административнонаказващия орган по възражението (по делото няма данни за такова) и няма възможност за прилагане на фикцията по чл. 186, ал. 8 ЗДвП. Фишът не може да се счита по силата на закона за влязло в сила наказателно постановление, тъй като е оспорен с възражение и административнонаказващият орган не се произнесъл по него. Последният може или да уважи възражението и съответно да отмени/анулира издадения фиш или ако счита възражението за неоснователно да приложи цялата процедура по установяване на нарушението с АУАН и налагане на наказание за него с НП по аргумент от чл. 186, ал.2 ЗДвП. Несъставянето на АУАН невъзстановява действието на фиша. В случая е налице незавършена процедура по установяване на административното нарушение, поради което не е налице първата абсолютна положителна предпоставка за започване на производството по чл. 70 и сл. ЗАНН – влязъл в сила акт за налагане на административно наказание или друг от конкретно изброените в чл. 70, ал. 1 т.1-7 ЗАНН актове, а това прави искането недопустимо за разглеждане. По изложените съображения като е достигнал до извод, че искането за възобновяване на административнонаказателното производство, с което е сезиран, е недопустимо за разглеждане, Административен съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила по изложените по-горе коригиращи мотиви. По искането за разноски, при този изход на делото, разноски се дължат в полза на ответника. Последният претендира такива за възнаграждение за адвокат в размер от 150 евро по договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора по частната жалба. В договора е отбелязано, че възнаграждението за адвокат ще бъде изплатено по сметка на адвоката, не са представени доказателства за реалното плащане, поради което като недоказано искането следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 235, чл. 70, ал.1, т. 2 ЗАНН, Върховният административен съд, Седмо отделение