Решение № 859 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2009 г.

Решение № 859 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено под № 63 на 16.04.2009 г. по в. гр. дело № 468/2008 г., с което е оставено в сила решение № 160 от 03.04.2008 г. по описа на С. районен съд за отхвърляне предявения от "Г.", със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "Ш. с." № 9, ап. 12, представлявано от управителя Х. П. Х. против В. Г. Н. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. С., кв. "Б." 8-Г-8, Г. Н. Г. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. С., кв. "Б." 13-Г-15 и Г. Н. Н. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. С., кв. "Ст. З." 70-Б-18 иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2864416 с площ от 1110 кв. м., находящ се в землището на гр. С., м. "О. с." при граници: изток-имот № 2861414, юг-имот № 2864417, запад-имот № 2869944 и север-имот № 2864413. Недоволен от въззивното решение е касаторът "Г.", представляван от адвокат З. С. О., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано - чл. 17а ЗППДОП, чл. 101, ал. 3 ЗС. Допълнително съображения се излагат в писмена защита на процесуалния представител адвокат З. О. от С. адвокатска колегия. Ответниците по касация В. Г. Н., Г. Н. Г. и Г. Н. Н. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че имотът по А. № 8037 от 24.01.1995 г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което не следва безусловно, че е придобит чрез преобразуването на основание чл. 1, ал. 1 ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) от "Г.". Взето е предвид, че ищцовото дружество не е провело пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а ЗППДОП, вкл. предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП "Миньор", с. Сборище, рудник С. и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991 г. Отчетено е, че А. е съставен приблизително четири години след образуването на ЕООД с държавно имущество, а липсва доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81, ал. 3 НДИ (отм.), респ. липсват доказателства за придобиване правото на собственост от дружеството, поради което е безпредметно обсъждането на възражението за придобивна давност още повече, че с решение № 41 от заседание на 29.02.2000 г. на ОС - С. имотът е включен в селищни образувания на земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 523 от 14.06.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. Неправилен е изводът на въззивния съд, че отбелязването в акта за държавна собственост на извършеното предоставяне на имота за стопанисване и управление не може да служи като доказателство за това предоставяне. Следва да се приеме, че събраните доказателства установяват осъществяването на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) спрямо ищцовото дружество и то се легитимира като собственик. Видно, че целия терен е бил отчужден на основание чл. 101 ЗС за нужди именно на ДФ "Р. м." и М-во на х. и м. в периода 1967 - 1969 г. и според тогава действащата редакция на чл. 101 ЗС собствеността се придобива от датата на решението, което означава, че е без значение осъществено ли е обезщетяване на собствениците и кога. Актът за държавна собственост № 8036 от 1995 г. установява предоставянето на целия имот от 39 650 кв. м. в м. "С. б." за стопанисване и управление на МСП "М.", а при извършеното преобразуване на ДФ "Р. м.", чието подразделение е било МСП "М.", имотът е преминал в собственост на търговското дружество "Г.", тъй като е бил включен в баланса на предприятието, макар и само като стойност. Това е видно както от приетата съдебно-счетоводна експертиза, така и от приложеното извлечение от сметка 201 "земи", собственост на "Г.", подразделение МСП "М." към 30.09.1991 г., където фигурира терен с площ 39 650 кв. м. в м. "С. б." /тази площ се получава като се съберат площите, отчуждени по посочените в акта за държавна собственост четири РМС и едно удостоверение на СлГНС/. През 2002 г. със заповед на Областния управител № РД-01-0009/08.01.2002 г. е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ за м. "О. с.", където имотът по акта за държавна собственост представлява ПИ № 2860202. През 2003 г. със заповед на областния управител е извършено деактуване на имота и предаването му на щцовото дружество. При това положение е установена първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за ревандикация по чл. 108 ЗС - ищецът е собственик на имота. Въззивният съд е приел обратното по отношение на тази предпоставка, поради което е направил извод, че е безпредметно изследването на въпроса дали ответниците по иска владеят имота и то на годно основание. За това въззивното решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени като делото върне за ново разглеждане от друг състав с произнасяне и по трите кумулативно предвидени предпоставки на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение