Определение № 235 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1704/2013 г.

ВКСII търговско отделение03.04.2013 г.докладчик Росица Ковачева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2092 от 18.12.2012 по гр.д. № 1455/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на П. В. П. - от [населено място] срещу Определение № 2092 от 18.12.2012 по гр.д. № 1455/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 243 от 25.06.2012 г. по т.д.№ 285/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което не е уважена жалбата му против изпълнителните действия,извършени по изп.д.№1699/2010 г. на ЧСИ Кр.А.,рег.№ 776, след 13.05.2011 г.: Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2011 г., Разпределение от 18.05.2011 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2011 г., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че е бил лишен от участие в изпълнителния процес от 13.05.2011 г., когато е депозирал нов съдебен адрес и в случая е ирелевантен въпросът за процесуална допустимост от обжалване на постановлението за възлагане. Поддържа, че окръжният съд правилно и подробно е описал фактическата обстановка, но не е стигнал до правилни правни изводи, като възприетото от съда е тенденциозно и не описва действителната фактическа обстановка. Иска след запознаване с всички доказателства по делото и съобразяването им в тяхната съвкупност и последователност, да се уважи подадената частна жалба и да се отмени обжалваното определение, вместо което да се постанови друго, с което да се уважи подадената от него жалба. В Молба уточнение и в Изложение частният жалбоподател сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците по частната жалба [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като с него е оставена без разглеждане жалба срещу въззивно решение, постановено по чл. 436 и сл. и чл. 463 ГПК. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на П. В. П. - от [населено място] срещу Решение № 243 от 25.06.2012 г. по т.д.№285/2012 г. на Старозагорски окръжен съд срещу извършени от ЧСИ Кр.А. рег.№ 766, район на действие ОС - гр. Ст.З. по изп.д.№ 1699/ 2010 г., действия след 13.05.2011 г.: Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2011 г., Разпределение от 18.05.2011 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2011 г. Изложени са съображения, че окръжният съд се е произнесъл по съществото на спора, включително относно посочения от жалбоподателя нов съдебен адрес, че не са налице сочените от него нарушения във връзка с нередовното му призоваване и той не е бил лишен от възможност да участва в изпълнителното производство поради неуведомяване на новопосочен съдебен адрес, а за Разпределението от 18.05.2011 г. е приел, че е постановено влязло в сила решение по реда на чл. 463 ГПК, поради което подадената жалба е недопустима. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно въззивният съд е посочил, че е разгледана от първоинстанционния съд по същество жалба по чл. 436 и сл. ГПК и постановеното по т.д.№ 285/2012 г. на ОС-Стара Загора решение не подлежи на въззивно обжалване, както и че въпросът за разпределението е разрешен с постановено от въззивния съд решение по чл. 463 ГПК, предмет на гр.д.№ 553/ 2011 г. на ОС-Стара Загора. Не са налице условията на чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, поради което правилно въззивният съд е оставил без разглеждане подадената жалба срещу извършените от ЧСИ по изп.д.№ 1699/ 2010 г. действия след 13.05 2011 г.: Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2011 г., Разпределение от 18.05.2011 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2011 г. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

7