Определение № 135 от 31.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 261/2023 г.

Производството е образувано по искане на задочно осъдения П. Д. М., депозирано чрез негов защитник, за възобновяване на НОХД № 1502/2007г. по описа на Старозагорски районен съд – 7 наказателен състав поради неучастието на М. в наказателното производство. В искането за възобновяване на делото се съдържа особена претенция за спиране изпълнението на постановената и влязла в сила на 02.07.2008г. присъда, с която П. М. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 НК и са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и обществено порицание. Разглеждайки искането на осъдения за спиране изпълнението на присъдата на Районен съд – Стара Загора по същество, съдът счита, че е неоснователно. В него не се излагат аргументи, относими към молбата за спиране на изпълнението, а съдържимите са насочени единствено към претенцията за възобновяване на наказателното дело като декларативно осъденият П. М. /чрез своя процесуален представител/ сочи, че желае съдът да спре изпълнението на коментираната присъда. В тази ситуация настоящият състав е в обективна невъзможност да изразява отношение по наведените доводи по съществото на искането, свързани с наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касателно разглеждане на делото в отсъствие на М. преди провеждане на съдебното заседание по същество на искането за възобновяване. Това налага и отклоняване претенцията на осъдения за спиране изпълнението на влезлия в сила съдебен акт. Поради това и на основание чл. 423, ал.2 НПК Върховен касационен съд – II Наказателно отделение