Определение № 312 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. М. (род.2018г.) чрез особения му представител адв. Т., срещу решение № 94/21г., постановено по в.гр.д. 221/21г. на ВТАС, с което е признато за установено, на основание чл. 62, ал.1 СК, че И. М. М. не е биологичен баща на Д. М.. Иска се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. За да се произнесе по искането за допускане, съдът взима предвид характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките, съдържащи се в хипотезата на правната норма, която урежда основанието, поддържано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В исковата молба, подадена от И. М. М. срещу Ю. Р. М. и Д. И. М., е поискано да се признае за установено, че ищецът не е баща на детето Д. М. поради следните обстоятелства: сключеният брак между И. М. и Ю. М. на 20.03.2018г. не е бил консумиран; веднага след сключването на брака съпрузите са се разделили, тъй като Ю. М. е имала връзка с друг мъж; едва през 2020г. ищецът е открил Ю. М. заедно с детето в [населено място]; развели са се по взаимно съгласие с решение №93/20г. на РС-Левски. Майката не оспорва иска и признава, че детето Д. е от друг баща, с когото живеят заедно, а с ищеца не са имали интимни отношения. Детето Д. М. чрез особения си представител адв. Т. оспорва иска по следните съображения: няма медецински документи, които да установяват, че ищецът не е бащата на детето; видно от решението за развод по взаимно съгласие, ищецът е признал, че е баща на детето и се е задължил да плаща издръжка. Според социалния доклад детето Д. живее заедно с още пет свои братчета и сестричета на първия етаж в двуетажна къща в [населено място], който е бедно обзаведен и хигиенно- битовите условия не са на нужното ниво. Всички деца се отглеждат от Ю. М. и Р. И.. Детето Д. има личен лекар, но все още не посещава детска градина. Майката не работи, а Р. И. не работи по трудов договор. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като по време на зачеване на детето Д., майката е била във фактическо съжителство със св. Р. И., а бракът е бил сключен с ищеца без сериозни намерения и не е бил консумиран. За да направи тези изводи, въззивният съд е взел предвид показанията на св. М. М.- брат на майката, на св.Л. М.- приятел на ищеца, и на св.Р. И.- представящ се за биологичен баща на детето Д., признанието на майката, дадено в съдебно заседание. В касационната жалба, подадена от детето Д. М. чрез особения му представител, са изложени следните касационни основания за обжалване: няма данни, че в периода на зачеване на детето- февруари и март 2018г., съпрузите да не са имали интимни отношения; показанията на свидетелите не са реални; липсват медицински документи и не е изслушана медицинска експертиза. В изложението към жалбата се повтарят касационните основания за обжалване, като се твърди, че от обсъдените доказателства не следва извод, че бащата и майката не са имали интимни отношения, както и не се оборва презумпцията за бащинство. Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед интереса на детето, за когото съдът винаги следи служебно, и поради обстоятелството, че от обсъдените доказателства в мотивите на решението, по правилата на формалната логика, не следва категоричен фактически извод, че бащата и майката не са имали интимни отношения през вероятния период на зачеване на детето. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО