Решение № 5967 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Елтип“ ЕООД, представлявано от управителя С. П. К., чрез процесуален представител адв. В. Чернев, против Решение № 34238/20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6208/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), между М. Б. М. и „Елтип“ ЕООД, считано от 13.04.2025 г., издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково (ДИТ – Хасково). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 и чл. 35 АПК. Счита за неправилни изводите на съда за наличие на трудово правоотношение между „Елтип“ ЕООД и М. Б. М.. Твърди, че не са установени елементите на трудово правоотношение. Поради липса на убедителни доказателства, включително пълна липса на доказателства за част от задължителните елементи на трудовото правоотношение и процесуално бездействие на ответника, се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Б. М. А. (баща на починалото лице М. Б. М.), не взема отношение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление, издадено от гл. инспектор в ДИТ – Хасково, с което на основание чл. 405а, ал. 2 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. Б. М., изпълняващ длъжност: работник на работно място: „Реконструкция на ВЛ 110 kV „Войвода“ в гр. Хасково, „участък между стоманорешетъчни стълбове № 9 и № 11“, намиращи се в близост до ул. „Могила“, кв. Република, местност „Идимирли“, гр. Хасково и предприятието „Елтип“ ЕООД, гр. София, считано от 13 04.2025 г. Обжалваното постановление е издадено във връзка с извършена на 13.04.2025 г. проверка относно спазването на трудовото законодателство в обект "СМР, Реконструкция на ВЛ 110 кV "Воевода", гр. Хасково, кв Република от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, по повод сигнал на тел. 112 за инцидент на работното място. Установено е, че М. Б. М. е отговарял за осигуряване на гъвкавата връзка между металния проводник и въжето на опъвателната машина като извършвал снаждане на метален проводник с въжето на опъвателната машина чрез използване на т. нар. метален чорап. При започналото изтегляне на новата фаза на проводника М. Б. М. се намирал на земята, кота 0, и попада по всяка вероятност в обсега на изтегляния проводник който при набирането го закача и го отхвърля на 6 м странично, вследствие на което М. Б. М. пада на земята в безпомощно състояние. Транспортиран е до МБАЛ Хасково, където по- късно на същия ден е починал. По силата на чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че осъществяваната от М. Б. М. дейност като "общ работник" е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоистанционният съд намира, че лицето е било наето от дружеството за престиране на работна сила срещу уговорено възнаграждение. Във връзка с изложеното е формиран извод относно наличие на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение. При разграничаване белезите, отличаващи трудовото правоотоношение от гражданския договор за поръчка или изработка, първоинстанционният съд намира, че физическотото лице е било назначено на работа за изпълнение на конкретни трудови функции, с определени място на работа и осигурени материали за извършване на работата. Развити са мотиви, че трудът е полаган при субординация, характерна за трудовите правоотношения, което показва, че действителната воля на страните е предоставянето на работна сила. По изложените съображения е прието, че с оглед съществувалото фактическо трудово правоотношение между предприятието и пострадалия работник, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, обжалваното постановление е издадено при наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки, в т. ч. и относно началната дата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата във връзка с квалифициране на отношенията при предоставяне на работна сила при наличието на елементите на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му по реда на чл. 405а КТ. Приложението на посочената разпоредба е обусловено от съществуването на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, че между страните е налице трудово правоотношение, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд обосновано приема, че постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая съобразно изискването на чл. 35 АПК и при извършено служебно събиране на доказателства съобразно нормативното предписание на чл. 36, ал. 1 АПК. Проверката е била осъществена на място в деня на злополуката в присъствието на лица, работещи в дружеството и въз основа на изисканите от контролния орган документи: писмени показания и обяснения от лицата работещи в дружеството и на процесния обект, вкл. и от управителя на дружеството - жалбоподател, сестрата на починалото лице и бащата на починалото лице, който също на процесния ден е работел на обекта и в процесното дружество. Съставен е Протокол № ПР 2516534 от 28.05.2025 г., в който са обективирани резултатите от извършената проверка. В тази връзка, оплакванията в касационната жалба, че преценката на съда се основава единствено на сведенията, дадени от бащата на починалото лице, който се явява заинтересован от изхода на административното производство, са неоснователни. Съгласно чл. 405а, ал.1, изр. второ от КТ, съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 във вр. чл. 44, ал.1 от АПК от проверяващите са изискани декларации от лицата, работещи в дружеството и на процесния обект, вкл. и дадените от сестрата и бащата на починалото лице обяснения, като в тях изрично е отбелязано, че за деклариране на неверни данни декларатора носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Декларациите носят информация относно всички основни елементи на едно трудово правоотношение, а именно: наименование на работодателя, длъжност, работно място и работно време. В първоинстанционното производство са приети като доказателства и протоколи за разпит на работници на „Елтип“ ЕООД, депозирани във връзка с воденото разследване по ДП № 26/2025 г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, пр. пр. № 1315/2025 г. по описа на ОП – Хасково. В протокола за разпит, управителят на дружеството – С. К. установява, следното: „обектите са различни, което води до това всеки обект да се изгражда за различно време Обикновено около 2- 3 месеца ни отнема, за да се приключи един обект. Работниците са на принципа на сумарното работно време. Понякога те работят и през събота и неделя, когато през работните дни метеорологичните условия са попречили на работата. Работниците са от област Враца. Осигурявам им пътни, нощувки, работно облекло, обувки и всичко, което им е необходимо, за да работят на обекта.“. При тези факти, съпоставени с относимата правна уредба по чл. 405а, ал.1 във вр. с чл.1, ал. 2 КТ, правилно е прието от съда, че процесното постановление е издадено при наличие на белезите на реално възникнало трудово правоотношение. Изпълняваната от М. Б. М. дейност е разграничена правилно от решаващия съдебен състав от отношенията, възникващи при договора за изработка. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, уреждаща предоставянето на работна сила като трудово правоотношение е императивна. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно разграничителния критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно. Основното различие между трудовия договор и договора за изработка се състои във вида на уговорената престация на изпълнителя, като във втория случай тя се изразява в трудовия резултат, а не в полагането на самия труд, работната сила. Докато при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила от работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника/ служителя, при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат - извършване на определена услуга, а при договора за поръчка извършване на правни действия за сметка на доверителя. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. В конкретния случай, изпълнителят се е задължил да осъществява възложената му от работодателя функция – да полага труд, а не да изработи нещо по негова поръчка. Параметрите на престирания от лицето труд са зададени от дружеството и са съобразени с осъществяваната от него дейност като общ работник. Процесните СМР, определени от възложителя, са реализирани с престирането на работната сила от изпълнителя, без да е уговорен конкретен резултат или приемане от страна на възложителя. Изпълнителят не е притежавал самостоятелност за преценка с кой екип от работници да работи, на кой обект и при какъв график, което е белег за наличие на работодателска власт и изключва наличието на облигационен договор. Пострадалото лице е извършвало работа на осигурено от „Елтип“ ЕООД работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ като на територията на обекта лицето е използвало предоставените от дружеството средства за работа. Сочените обстоятелства не се опровергават и от представените от управителя на „Елтип“ ЕООД, в хода на административното производство, граждански договори и констативни протоколи (без дата) по отношение на други лица, извършвали работа на обекта. Видно от писмените обяснения на свидетелите, налице са типичните за трудовото правоотношение признаци: изпълнение на трудови задължения, на обособено работно място – обект „Реконструкция на ВЛ 110 kV „Воевода“, гр. Хасково, с необходимото оборудване и работно облекло, предоставени от дружеството - работодател, работно време – всеки ден от 8 ч до към 17:00 - 17:30 ч. с обедна почивка, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на „Елтип“ ЕООД по изграждането на електропровод - обект в гр. Хасково, работен режим - труд, полаган периодично в продължение на около 15 - 20 дни (докато се завърши обекта) и уредени почивки за няколко дни до започването на работа по нов обект, регулярно заплащане на положения труд, контролни функции на работодателя (включително разпоредителни). Без значение относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, трудовият договор може да е за непълно работно време и т. н. В случая са налице данни за постигнато съгласие между работника и работодателя по съществените елементи, установени в чл. 66, ал. 1 КТ - мястото на работа; длъжността и характера на работата; размера на трудовото възнаграждение, продължителност на работния ден, почивки и т.н., но липсват данни това съгласие да е оформено писмено като трудов договор към датата на проверката. Неоснователни са възраженията на касатора, че контролният орган не е установил датата на възникване на трудовото правоотношение. По делото безспорно е констатирано, че работникът фактически е изпълнявал възложената му работа по осигуряване на гъвкавата връзка между металния проводник и въжето на опъвателната машина на 13.04.2025 г., поради което и трудовото правоотношение валидно е възникнало на тази дата, тъй като изпълнението на трудовата функция е започнало с постъпването на работника на работа. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,