Определение № 60361 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Производството е образувано с частна касационна жалба с вх. № 9568 от 07.06.2021 г. на М. Д. срещу определение от 1346 от 25.05.2021 г. по ч.търг.д. № 1401/2021 г. на АС – София. С определение № 60250 от 25.08.2021 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е потвърдил обжалваното определение. С молба вх.№ 66554 от 30.08.2021 г. Е. Д. моли да бъде изменено определението № 60250 от 25.08.2021 г. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна М. Д. е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 60250 от 25.08.2021 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд е потвърдил определение № 1346 от 25.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1401/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. В отговора на частната жалба ответникът е обективирал искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а с писмения отговор е представен и договор за правна защита и съдействие № 906481 от 27.05.2021 г./лист 15 по делото/, в който е разписано, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Неоснователно е възражението на М. Д. за недействителност на представителната власт на адв. В., с възражението се прави опит да бъдат защитени чужди права, но съгласно процесуалната забрана по чл. 26, ал.2 ГПК(„освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд “ ) това право не може да бъде упражнено от друга страна в същото производство, тъй като тя не разполага с процесуалноправна легитимация за това. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, отговорността за разноски по принцип е обективна, защото загубилата спора страна отговаря за разноските. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и в случаите, когато делото е прекратено. Съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В настоящия случай заплащането на сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение, е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начин на плащане – в брой, поради което съдебните разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени, като частната жалбоподателка бъде осъдена да ги заплати на ответника. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV - г. о.,