Определение № 50064 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 705/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Ж. Д., в качеството й на пълномощник на ответника по касационната жалба С. М. Н., за изменение на постановеното по делото по реда на чл.288 ГПК Определение № 50036 от 31.01.2023г. в частта за разноските. Излага съображения за неправилност на направения от състава на ВКС извод за недоказаност на плащането на договорения адвокатски хонорар в размер на 5000 лв. Сочи, че противно на приетото от решаващия съд, адвокатът не би имал интерес да подготви и подаде писмен отговор, ако не е заплатен труда му, в подкрепа на което е фактът, че именно адв. Д. е изпратила писмения отговор на подадената касационна жалба. Насрещната страна по молбата по чл.248 ГПК – ЗД“Бул Инс“АД не депозира становище. Молбата е допустима, подадена е в срока по чл.248 ГПК от страна в производството. Разгледана по същество е неоснователна. В постановеното по настоящото дело определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съдът е изложил съображения за отказа да присъди разноски на ответника по касация, поради непредставяне на доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Такива не са представени и с настоящата молба по чл.248 ГПК. Твърденията в същата, че адвокатът е извършил действията, за които е бил упълномощен, по никакъв начин не опровергават направения от съда извод, че представеното по делото пълномощно не представлява разписка за реално извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Отговорност за разноски възниква и такива се присъждат с оглед изхода на спора само при надлежно установено заплащане на същите от страната, каквото в случая не е налице. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,