Решение № 5418 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12312/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. О., чрез адв. С. Мехмед, против Решение № 2101/04.11.2025 г. по адм. дело № 450/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуален представител З. Белева дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е Решение № 2153-08-240/7.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М. А. О. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/14.05.2025 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Кърджали. От фактическа страна по делото е установено следното: По повод подадено от М. А. О. заявление за отпускане на пенсия, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали с писмо вх. № 21102-08-429/07.05.2025 г. е поискал потвърждаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето, чрез служебна бележка по чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Във връзка с това, на основание чл. 108 КСО, контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице М. А. О., приключила с Констативен протокол № КВ-5-08-01910441/14.05.2025 г., въз основа на който са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/14.05.2025 г. В хода на проверката с писмо изх. № 1029-08-758/30.04.2025 г. е изискана информация от ОД „Земеделие“ – Кърджали относно регистрацията на лицето като земеделски стопанин и/или тютюнопроизводител. С писмо вх. № 1029-08-833#1/13.05.2025 г. ОД „Земеделие“ е предоставила документи за регистрациите на М. А. О., както следва: на 19.08.2013 г. – 25 бр. птици; на 20.01.2014 г. – 15 бр. птици; на 30.01.2015 г. – 50 бр. птици; на 18.01.2016 г. – 17 бр. птици; на 13.01.2017 г. – 16 бр. птици; на 15.01.2018 г. – 17 бр. птици; на 06.02.2019 г. – 20 бр. птици; и на 14.02.2020 г. – овощни култури сливи и круши с обща площ 0.0020 ха. След анализ на представените данни и относимите законови разпоредби на КСО и Закона за животновъдството, контролният орган е приел, че за посочените периоди жалбоподателката не отговаря на изискването на § 1, т. 5 ДР на КСО за „регистриран земеделски производител и тютюнопроизводител“. С Решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на М. А. О. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01910451/14.05.2025 г., като са възприети изцяло мотивите, изложени в Констативен протокол № КВ-5-08-01910441/14.05.2025 г. Решението е обжалвано пред Административен съд – Кърджали в законоустановения срок. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 3 КСО, при спазване на административнопроизводствените правила и е мотивиран, както и при правилно прилагане на материалния закон. Достигнал е до извода, че макар жалбоподателката да е била регистрирана като земеделски стопанин за периода 19.08.2013 г. – 14.02.2020 г., само наличието на регистрация и внесени осигурителни вноски не е достатъчно за възникване на качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, без доказателства за реално упражнявана дейност по производство на продукция, предназначена за продажба. Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е осъществявала реална земеделска дейност по отглеждане на птици и производство на плодове с търговска цел, след като не са представени доказателства за продажба на продукция, реализирани приходи или извършвани разходи. Допълнително е отчетено, че не е била извършена регистрация на животновъден обект по чл. 137 ЗВМД, което също изключва изпълнението на изискването за регистрация „по установения ред“. Поради това съдът е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО и е потвърдил законосъобразността на решението и издадените задължителни предписания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел верни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на Административен съд – Кърджали, че спорният въпрос в настоящия случай е дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, съгласно който "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването за лицата извършващи дейност като земеделски стопанин, възниква от деня, в който същите започват да упражняват трудова дейност и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на дейността. В този смисъл е правилен изводът на първоинстанционния съд, че за възникване на осигуряването следва да е упражнена трудова дейност, като в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. Безспорно за жалбоподателката е установено, че същата е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за периода: 19.08.2013г. до 14.02.2020 година. Въпреки това фактът на регистрация не следва да се разглежда като равнозначен с реално извършване на трудова дейност, водещо до придобиване на качеството „осигурено лице“ по смисъла на КСО. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Административен съд – Кърджали е стигнал до законосъобразен извод като е констатирал, че животновъдният обект не е ферма и не е налице изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие за произвеждане на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Липсата на продукция, предназначена за продажба е основание да се приеме, че не е налице качеството на „земеделски производител“ и в това число и „осигурено лице“ по смисъла на КСО, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Правилен е и изводът на Административен съд – Кърджали, че са останали недоказани от жалбоподателката твърденията, че е отглеждала кокошки-носачки, съответно е произвеждала плодове – сливи и круши, предназначени за продажба, т.е. е останало недоказано качеството – регистриран земеделски стопанин. Не е налице и твърдяната в касационната жалба необоснованост. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. На основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правна помощ и съобразно изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят 50 евро (петдесет евро) разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение