Решение № 11466 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15640/2013 г.

Решение № 11466 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15640/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 2480/15.10.2013 г. по адм. д. № 2216/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 171102349/28.10.2011 г. на ТД на НАП-Варна, а също и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Крезо-Симеон Вангелов", редовно призована, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 171102349/28.10.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1.2008 г. за разликата над 40 607,79 лв до 55 352,78 лв и съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата част. В мотивите си съдът обосновано е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - нередовно водена счетоводна отчетност, която не позволява да се определи финансовия резултат по общия ред. Правилен е изводът на съда, че ревизията в съответствие с процесуалните правила е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК като е определен финансовия резултат по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е изпълнил указанията в отменителното решение на Върховния административен съд да назначи експерти, която от наличните стоки по оборотната ведомост да спадне приходите от продажби без ДДС, декларирани в по-късни периоди и стойността на наличните активи без ДДС по описа от 08.2011 г. Вещото лице е изпълнило задачата и е дало заключение, неоспорено от страните, че дължимият ДДС за м. 1.2008 г. е в размер 40 607,79 лв, което законосъобразно съдът е възприел като обосновано. Съдът е определил резултата за спорния период по заключението на вещото лице съобразно процесуалните правило. В касационната жалба се поддържа, че съдът като е възприел изчисленията на вещото лице е допуснал грешки при определяне на резултата за периода не следва да се обсъжда след като заключението не е оспорено в производството пред административния съд и е прието от съда без възражения от страните. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението, поради необоснован извод, че извършените продажби на стоки след м. 1.2008 г. при преустановена дейност на търговеца са извършени от стоките, налични по оборотната ведомост. След като не са представени фактури за покупка на нови стоки, различни от отразените в оборотната ведомост обосновано съдът е приел, че отчетените приходи от продажби на стоки са от продажбата на стоките, налични по сметките "стоки" и "материали" по оборотната ведомост. Доводът на касатора, че са продавани стоки, различни от отразените в оборотната ведомост не е доказан и обосновано е отхвърлен от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на търговеца за присъждане на разноски за касационната инстанция е доказано в размер 1000 лв. Поради промяната на чл. 7 и 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след постановяване на решението на касатора следва да се присъдят още 802,57 лв юрисконсултско възнаграждение по делото или по компенсация касаторът следва да заплати разноски по делото на търговеца 197,43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,