Определение № 3190 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2024 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.270089/29.04.24 на В. Х. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.265744/15.09.21 по г.д.№.918/21 на СГС, ІV бр.с. /потвърдено с окончателно решение №.286/2.03.22 по г.д.№.57/22 на АС София, 12с./, с което молбата му за връщане на детето му Д. А. З. /роден ....г./ в държавата по обичайното му местопребиваване - САЩ, е отхвърлена като неоснователна. Сочи се, че причина за отсъждането е обстоятелството, че, видно, от представеното удостоверение за раждане, родители на Д. са Е. С. и А. З., по делото не е бил представен акт, в който молителят фигурира като баща, и при това положение прехвърлянето на детето от САЩ в България не е намерено за незаконно по смисъл на чл.3 ал.1 б.“А“ от Хагската конвенция и не накърнява негови родителски права. Същевременно, по представена от молителя молба вх.№.712/20.03.21 срещу Е. Т. С., А. Х. З. и Д. А., е образувано г.д.№.347/20 на ОС Смолян – по което, с решение от 3.05.22, е признато за установено, че А. З., извършил припознаване, не е биологичен родител на Д. А. З., респективно че последният е заченат и произхожда от В. Д. и той е негов биологичен баща. С окончателно определение №.439/31.01.24 по г.д.№.3259/23 на ВКС, ІV ГО, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на АС Пловдив, с което е потвърдено горепосоченото решение на ОС Смолян; въз основа на тези съдебни актове промяната относно бащата е отбелязана и в съответния акт за раждане на детето. При това положение се твърди, че е налице ново обстоятелство-признаване на молителя за биологичен баща, и нови доказателства – цитираните по-горе решения на ОС Смолян и АС Пловдив и определение на ВКС. За тези обстоятелства молителят е знаел, но не е могъл да ангажира доказателства в производството по Хагската конвенция, тъй като то е приключило по време преди производството за установяване на произхода; поради това и страната не е могла да се снабди с тях. Доколкото новоустановеното обстоятелство – че молителят е биологичен баща на детето Д., е от съществено значение за изхода на спора по г.д.№.918/21 на СГС, се претендира отмяна на решение №.265744/15.09.21 по г.д.№.918/21 на СГС, ІV бр.с., и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Е. Т. С. оспорва молбата. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Възраженията на ответната страна за недопустимост са неоснователни. Постановките на ТР 7/13, т.4, ОСГТК, касаят производства по спорна съдебна администрация, които се характеризират с отменимост или изменимост на постановения правен резултат въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност; доколкото постановеното решение може да бъде изменено или отменено въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната, отмяната му по реда на Глава 24 от ГПК не е необходима - тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали релевантни факти /напр. в производство за промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др.-при които е допустимо ново разглеждане и друг резултат/. Разглежданата хипотеза е различна. Възникването на правото да се върне малолетно дете по реда на Хагската конвенция е обусловено от предпоставки, в това число включващи еднократно действие /прехвърляне или задържане на дете на място, различно от обичайното му местопребиваване, непосредствено преди прехвърлянето/ и срок /едногодишен считано от прехвърлянето или задържането, до изтичането на който е допустимо, при наличие на останалите условия, разпореждане на незабавно връщане на детето, респективно спазване на допълнителни изисквания след изтичането му /детето да не се е приспособило към новата среда//. При това положение лишаването на страните от възможност да ползват извънинстанционния способ на отмяната би ги оставило без път за защита - като същевременно успешното й провеждане не би засегнало правата на детето с оглед предвидените в Хагската конвенция гаранции и изисквания, които следва да бъдат съблюдавани и при новото гледане. При това положение, доколкото понастоящем отмяната е единственият извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, приложното й поле включва и влезли в сила решения, по отношение на които страната няма друг път за защита /извод, който е в съответствие със самата редакция на разпоредбата на чл.303 ал.1 ГПК/. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Извод за допустимост на подобни молби вече е възприеман в практиката на ВКС /напр. опр.№.60177/09.06.21 по г.д.№.1581/21, ІІІ ГО, опр.№.182/01.07.20 по г.д.№.1512/20 и реш.№.100/24.07.20 по г.д.№.1512/ 20, ІІІ ГО, опр.№.169/28.04.22 по г.д.№.401/22, ІІІ ГО, реш.№.50230/30.11.22 по г.д.№.401/22, ІІІ ГО, и др./. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,