Определение № 11830 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Столична община, чрез юрк. Тодорова, срещу Определение №11807 от 12.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 4808/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата подадена от кмета на район „Надежда“, Столична община и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Столична община счита, че определението е неправилно. Излага, че съдът е посочил, че адресат на решението е Столична община, но въпреки приложеното надлежно пълномощно от кмета на Столична община даващо процесуални права на юрк. Тодорова да я представлява, е счел, че не е ясно от името на кой субект е подадена жалбата. На 13.11.2023 г. В. Т. е встъпил в длъжност като легитимно избран кмет на Столична община. Като законен представител на териториалната единица, кметът ръководи цялата изпълнителна дейност в общината и я представлява пред физически и юридически лица и пред съда. Неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че кметът на Столична община не е надлежна страна по делото. На основание чл. 33 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) пълномощниците се легитимират с пълномощно подписано от страната или нейния представител, което е в противоречие със заключението на първоинстанционния съд, че кметът на Столична община не е надлежна страна, респективно, че приложеното пълномощно не дава процесуални права на юрк. Тодорова да представлява Столична община като правен субект. Обстоятелството, че при подаване на жалбата са приложени два броя пълномощни в полза на юрк. Тодорова, едно от г-н Т., в качеството му на кмет и представляващ Столична община и едно от инж. Д. - кмет и представляваш Столична община - район „Надежда“, произтича от факта, че видно от текста на пълномощното, подписано от г-н Т., контролът върху изпълнението на действията, за които е упълномощено лицето, се осъществява от кмета на Столична община - район „Надежда“, респективно - за да бъде надлежно представителството е необходимо в производството да бъдат представени и двете пълномощни. Не е налице възможност, юрк. Тодорова да бъде процесуален представител по пълномощие на Столична община, без пълномощното да е подписано от В. Т., в качеството му на кмет и представляващ юридическото лице. Предвид посоченото кметът на Столична община - В. Т., в качеството му на кмет и законен представител на юридическото лице Столична община е надлежна страна по оспорването на Решение №РД-02-14-514 от 19.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (ОУ) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 г. – 2020 г. (ОПРР) за определяне на финансова корекция на Столична община. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 г. – 2020 г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че адресат на оспореното в първоинстанционното производство решение е Столична община. Правилно административният съд е приел, че жалбата е подадена от ненадлежна страна. Прави искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от частния жалбоподател юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минимално предвидените размери в Наредбата за заплащането на правна помощ, респективно в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши проверка по допустимостта на подадената частна жалба, намира, че тя е процесуално недопустима, предвид следните съображения: С Решение №РД-02-14-514 от 19.04.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР е определена финансова корекция на Столична община в размер на 25 % върху допустимите разходи по Договор №РНД-23-ДГ55-51 от 13.07.2023 г. по Обособена позиция №1 с „Кристал 2007“ ЕООД и по Договор №РНД-23-ДГ55-54 от 13.07.2023 г. по Обособена позиция №2 с „Кристал 2007“ ЕООД. Решението е обжалвано пред АССГ, като в титулната част на жалбата е посочено, че тя се подава от Н. Т. Тодорова – юрисконсулт, отдел „Правно-нормативно обслужване“ при Столична община, район „Надежда“, в качеството й на процесуален представител на кмета на Столична община и кмета на Столична община – район „Надежда“. Към жалбата са приложени два броя пълномощни. С Пълномощно №СОА23КО17-414 от 14.11.2023 г. кметът на Столична община е упълномощил юрисконсулт Н. Тодорова да го представлява и да представлява Столична община пред съдилищата в Република България. С Пълномощно №РНД23-КО17-29 от 16.11.2023 г. кметът на Столична община, район „Надежда“, е упълномощил юрисконсулт Н. Тодорова да го представлява и да представлява Столична община, район „Надежда“, пред съдилищата в Република България. С Определение №9288 от 19.06.2024 г. първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение до уточняване от името на кой субект се подава тя, доколкото адресат на оспореното решение е Столична община. Съдът е посочил, че ако жалбата се подава от няколко жалбоподатели, то следва всеки от тях да заплати държавна такса от 602,00 лв. Определението е връчено на Столична община, район „Надежда“, на 25.06.2024 г., като е получено от юрист И. Гетова. С Определение №11807 от 12.07.2024 г., съдът, като е счел, че са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК, е оставил без разглеждане жалбата подадена от кмета на район „Надежда“, Столична община и е прекратил производството по адм. дело №4808/2024 г. на АССГ. Частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от Столична община, която не е подател на жалбата пред АССГ и не е била страна в производството пред първоинстанционния съд. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Столична община не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува оспореното определение. Правото на Столична община да обжалва определението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК. Обжалваното определение, с което жалбата на кмета на район „Надежда“, Столична община, е оставена без разглеждане и производството е прекратено, няма действие спрямо Столична община. Тя не е сред субектите засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните и няма правен интерес от обжалване на определението. Пред АССГ е разрешен процесуалноправен въпрос по допустимостта на жалбата на кмета на район „Надежда“, Столична община, срещу оспорения административен акт и само страната в това процесуално правоотношение има право да обжалва определението, с което жалбата й е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Предвид посоченото жалбата на Столична община срещу определението на АССГ е недопустима. На основание чл. 215, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено. При този изход на спора, направеното от ръководителя на УО на ОПРР искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Столична община да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, Седмо отделение,