Определение № 14 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2710/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Н. А. и М. Н. И., против решение № 114/10.01.2020 г. по в.гр.д. № 6342/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 5676/27.08.2018 г. по гр.д. № 4760/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което настоящите касатори са осъдени да заплатят разделно по 1/2 част на Ц. Д. С. и Н. И. Г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.189, ал.1 ЗЗД сумата от 16 933,90 лв., представляваща заплатена продажна цена по развален по право договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 22, нот. дело № 196/2005 г. на нотариус А. Л., както и сумата от 50 981,70 лв., представляваща уговорена неустойка съгласно същия нотариален акт. В касационната жалба е направено искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК – до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело Върховният касационен съд ще даде отговор на въпроса: „Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл.189, ал.1 ЗЗД вр. чл.87, ал.3 ЗЗД ?“ Отговорът на този въпрос е от съществено значение за правилното решаване настоящия правен спор, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,