Определение № 5875 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на Д. С. К. – адв. Т. Цонев срещу определение № 672 от 24.02.2026 г., постановено по административно дело № 1170/2025 г. от Административен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 5021 от 10.11.2025 г. в частта за разноските – присъденото му по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) възнаграждение за адвокатска работа в размер на 500 лв. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде изменено решението в частта за разноските, като му бъде присъдена допълнително сума в размер на 256 евро адвокатско възнаграждение. Препис от частната жалба е изпратен на ответника – „Вива Кредит“ АД с указания за възможността да представи писмен отговор и доказателства, но по делото е постъпил отговор от процесуален представител на „Изи Асет Мениждмънт“ АД, в което е изложено подробно и аргументирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на Д. К., подадена чрез процесуален представител против отказ на „Вива Кредит“ АД да предостави копия от документи, в които се съдържат обработвани от него нейни лични данни. С постановеното по делото решение № 5021 от 10.11.2025 г., с което обжалваният отказ е отменен, а преписката е върната на „Вива Кредит“ АД за произнасяне, съобразно дадените указания. С решението „Вива Кредит“ АД е осъдено да заплати на адвокат Т. Цонев – процесуален представител на жалбодателката, осъществил адвокатската работа по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В мотивите към решението съдът приема, че в случая това е размерът, който би отговорил на целите на чл. 143, ал.1 АПК, които изключват неоснователно обогатяване и съответства на обема оказана правна помощ. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адв. Цонев за изменение на решението в частта за разноските с искане да му бъдат присъди допълнително 500 лв. тъй като изложил аналогични мотиви. В мотивите към определението си съдът е приел, че искането е неоснователно, тъй като по делото липсва както фактическа, така и правна сложност, същото е разгледано в едно заседание, а повдигнатите в жалбата въпроси имали отговор в практиката на СЕС. Определението е неправилно. Съдът е присъдил размер, който е значително по-нисък от определения в чл. 8, ал.2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който размер не е задължителен за съда, но следва да служи за ориентир при определяне размера на възнаграждението на адвоката с оглед предмета на делото, а също с оглед недопускане на неравнопоставеност, като съобрази обичайните за тези случаи заплатени адвокатски възнаграждения като размер, както и факта, че искането е в размер близък до минималния за този тип дела и съответно е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Допълнително следва да бъде посочено, че оказването на правна помощ е висококвалифицирана дейност, извършвана от лица, за които са налице изисквания за определена квалификация и правоспособност и е свързана със събиране и оценка на доказателства, а също и с необходимост от познаване и съобразяване със съдебната практика, както национална, така и с правото на СЕС. При това направената преценка за размера е неправилна, като несъобразена с действителна фактическа и правна сложност на делото, а отделно от това и с действително извършената адвокатска работа. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че към момента на постановяване определението е била действаща нормата на чл. 176а АПК в сила от 05.08.2025 г., а съдът е постановил акта си по неприложимата поради това разпоредба на чл. 248 ГПК, предвид липсата на предпоставките по чл. 144 АПК. Ето защо определението следва да бъде отменено, като неправилно, вместо което бъде постановено ново, с което постановеното по делото решение бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адвоката, оказал правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА допълнително възнаграждение в размер на 256 евро, представляващи равностойността на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 176а във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение