Определение № 167 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение18.03.2010 г.докладчик Илияна Папазова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.11.2009г.по гр.д. № 1* по описа за 2009г.на Софийски градски съд за връщане на подадената въззивна жалба от Ц. Ц. П. от гр. Д. адрес за призоваване:гр. София ул.”Дякон Игнатий” № 4 ет.1 ап.6 поради просрочие ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Ц. Ц. П. от гр. Д.,чрез процесуалния си представител-адвокат И. против разпореждане от 18.11.2009г.по гр.д. № 1* по описа за 2009г.на Софийски градски съд,с което на основание чл.262 ал.2 т.1 от ГПК е постановено връщане на подадената въззивна жалба поради просрочие. Като оспорва,че първоинстанционния акт е постановен на обявената дата, иска от настоящия състав да отмени обжалвания акт и върне делото с указания за администриране на подадената жалба. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,обжалването на което е изрично предвидено в закона и което не е постановено от СГС в качеството му на въззивен съд. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. За да приеме жалбата за просрочена,въззивният е изчислявал срока за обжалване от 6.07.2009г.,когато –видно от представеното заверено извлечение- актът е обявен в срочната книга на Софийски районен съд. Настоящият съдебен състав намира за недоказана тезата на жалбоподателката,че на посочената в срочната книга датата/6.07.2009г./ решението не е било обявено,делото не е било на разположение на страните в канцеларията и те не са могли да се запознаят с него. Това е така,защото по никакъв начин не е оборена официалната доказателствена сила на приложеното извлечение. Направеното отбелязване върху гърба на решението от пълномощника на страната,както и наведените доводи в жалбата за допуснати други нарушения от страна на администрацията на районния съд в хода на производството- не могат да бъдат противопоставени на доказателствената сила на направеното отбелязване в срочната книга, установяващо,че именно на 6.07.2009г.- така както е заявил съдът в съдебно заседание на 22.06.2009г.-неговият акт е бил обявен. Съгласно чл.315 ал.2 от ГПК-в тези случаи-срокът за обжалване тече от датата на обявяване на решението,поради което е изтекъл на 21.07.2009г.,а въззивната жалба е подадена на 4.08.2009г. С оглед на горното,следва да се приеме за правилен извода на въззивния съд за просрочие на жалбата. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 315, ал. 2 ГПК
- чл. 260
- чл. 275, ал. 2