Определение № 328 от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7454/2013 г.
ВКСII гражданско отделение13.12.2013 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№3042/22.03.2013г.,подадена от [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение №364/26.02.2013г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№4538/2011г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7454/2013г. по описа на ВКС,ІІ гражданско отделение. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. М. Т.,Ю. М. С.,Б. П. А.,К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,С. Т. М.,М. В. М. и С. Т. М.,сумата от 2000 лева/две хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на София С. В. сумата от 2500 лева/две хиляди и петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№3042/2013г.,подадена от [фирма],гр.София,чрез пълномощника му адвокат Г. Н. А.,срещу решение №364/26.02.2013г. на Софийски апелативен съд,Гражданско отделение,4 състав,постановено по гр.д.№4538/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя постановеното на 02.06.2003г. решение по гр.д.№415/1997г. по описа на СГС,І ГО,5 състав,в частта,в която са отхвърлени предявените от К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. Г.,М. В. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,А. М. Т.,Ю. М. С.,Л. Т. Т. и София С. В.,искове с правно основание член 108 от ЗС и вместо него е постановено :осъжда [фирма] София да предаде на основание член 108 ЗС на К. Н. Г.,М. Н. Г.-В.,Б. П. А.-Г.,М. В. М.,С. Т. М.,С. Т. М.,А. М. Т.,Ю. М. С.,Л. Т. Т. и София С. В.,владението на собствените на ищците недвижими имоти,описани в решението,като са присъдени и разноски по делото. Ответниците по касационната жалба А. М. Т.,Ю. М. С.,Б. П. А.,К. Н. Г.,М. Н. Г.- В.,С. Т. М.,М. В. М. и С. Т. М.,чрез пълномощниците си адвокат М. Г. Ц. и адвокат Р. М. К.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска. Ответницата по касационната жалба София С. В.,чрез пълномощника си адвокат С. С.,в отговора по жалбата,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липса на предвидените в закона основания за това. При проверка допустимостта на касационното производсттво,ВКС,ІІг.о. констатира следното: Видно от данните по делото,исковата молба е подадена пред Софийски градски съд на 18.01.1996г.,при действието на отменения ГПК/1952г./с която е предявен иск с правно основание член 108 от ЗС и се отнася до описания в молбата недвижим имот.Цената на исковете за собственост се определя според процесуалния закон,действал към момента към момента на предявяването му-член 55,ал.1,б.”б” ГПК/отм/,като според член 56 ал.1 от ГПК/отм/ спорове относно определяне цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно до първото по делото съдебно заседание,след което се преклудират,в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС/Определение по ч.гр.д.№178/2012г. на ВКС,ІІго,Определение по ч.гр.д.№608/2011г. на ВКС,Іго,Определение по ч.гр.д.№613/2011г на ВКС,ІІго/. В случая, с исковата молба ищците са посочили,че цената на иска е 100 000 лева,като е приложено удостоверение №5929/19.02.1996г. на Данъчна служба”С.”/лист 23 от делото/ с отразена данъчна оценка на имота в размер на 4 087 900 лева.Със Закона за деноминацията на лева/ДВ бр.20/1999г., в сила от 05.07.1999г./ българският лев се деноминира като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев.В производството по делото,след депозиране на исковата молба на 18.01.1996г.,във връзка с изпълнение на указания на съда по уточнение и конституиране на ответниците по същата,с молба от 16.12.1999г.,ищците са представили преписи /лист 131 и сл. по гр.д.№145/1996г. по описа на СГС/ за връчване й на ответниците,в които изрично посочват цената на иска в деноминирани лева,а именно 100 лева. Касационната жалба е подадена с вх.№3042 на 27.03.2013г. и съгласно член 280,ал.2 ГПК/ДВ бр.100/2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. С оглед изложеното,цената на предявения иск е под законоустановения минимум от 5000 лева,определен в горепосочената разпоредба от ГПК,поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима.Ето защо,същата следва да се остави без разглеждане,а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание член 74,ал.4 ГПК жалбоподателят следва да заплати разноски за настоящото производство,както следва: на ответниците по касационна жалба А. Т.,Ю. С.,Б. А.,К. Г.,М. Г.-В.,С. М.,М. М. и С. М.,сумата от 2500 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №0204308/1.11.2013г.,а на ответницата по жалбата София С. В. сумата от 2500 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0295612/02.12.2013г. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд